Оксиморон
Обикновено в събота сутрин изключвам радиото. Но днес нещо се обърка, та чух анонса на Лора Шумкова за новите книги на "Хеликон". Заслушах се в представянето на "100 сресвания преди сън" от Мелиса П. (Панарело). Да, казах си, интересно - все още е рядкост да се публикува личен дневник, нещо средно между роман и мемоар, само дето действието се случва "тук и сега". Ето го бъдещето на блоговете, казах си.
Отдавна съм забелязала, че някои постинги се нуждаят от съвсем дребна редакторска намеса и са си готови за публикуване като сериозна литература. Без да са създадени точно с тази цел. Мисля си, че не е необходимо да се измислят сюжети и пресонажи. Възможно е измисленият разказ да се получи. Но в постингите има такава свежест на преживяването, такава искреност и в същото време - дълбочина на пресъздаването... Не знам дали това момче ще съумее да се научи да пише така и фикшън.
Замислих се, как по-деликатно да му подхвърля идеята. Дали няма да е по-добре да го попитам какво мисли за творението на Мелиса П.? Да, рекох си, нека потърся някоя рецензия из Мрежата. Миналата година книгата е издадена в Русия. Google ми даде най-отпред някакви съобщения в сайтове, съдържащи gay в домейна си. Между тях се беше сврял и линк към културната рубрика на "Коммерсантъ". Очевидно с комерсиална цел заглавието на книгата е преведено на руски като "Сто прикосновений". Отзивът, обаче, не е комерсиарсиален - в смисъл, не прави реклама на книгата. Не е твърде ласкав.
Проверих - заглавието на българския превод е точно.
Попаднах и на рецензия в New York Times, показателно озаглавена "Oops! I Did It Again". Няма нужда да споменавам за оценката, която авторката получава там.
Та се запитах кой и кога е създал термина "женска литература". Защото по отношение на Вирджиния Уулф, Айрис Мърдок и дори Джейн Остин никой не се е сетил да го употреби. Дали това не е замислено като оксиморон?
"… Не знам дали това момче ще съумее да се научи да пише така и фикшън ..."
Кое момче, печа(л)тна грешка ли е, или Той ще се познае, за когото става дума (нещо недоразбрах ...)? А под "фикшън" имаш предвид може би нещо измислено, не реални преживявания (например художествена литература, нещо този термин ми навява асоциации за фантастика)?
Марио Асенов
Марио, сетих се, че "това момче" остава неясно, обаче е дълга работа да обяснявам. Казвала съм за него в някой от първите си постинги. Но днес точно той стана поводът да се заинтересувам от младата авторка, та нямаше да е честно да не го спомена :) Няма да се познае - той е мой приятел от руските ми блогове.
Fiction е художествена литература. Имаш основание да го свържеш с фантастиката - тя е science-fiction, а non-fiction е всичко с претенциите за документалност :)
Tosh, няма да споря с теб. Ама не защото няма да ми стигнат силите ;)
По отношение на това, кое от литературата (в кавички и без) се харчи, си прав. Няма за какво да спорим. Единствено, може би за: "Всички обичат порно <...>". Е, не всички.
Да, има много блогове с добър стил, въображение и пр. Прав си. Само че в някои има нещо, което ги прави не просто блогове с добър стил и т.н. Изключително рядко се срещат. Дори и сред блоговете на писатели. Просто защото те разделят писателството като занаят от писането в блог. А има хора, които не го умеят това разделяне... Както и да е. Не е редно да обсъждаме трети лица.
ОК :) Да не забравиш само, ще чакам да го видя :)
"Споделник" - щях да кажа "харесва ми", ама звучи като реплика от тъпа реклама :) Обаче е хубава дума.
Интересът ми стигна до критична точка :) Ама няма да те притискам да побързаш с публикуването. Тия неща се правят като ти дойде отвътре :)
Тош, ще опитам с други думи да по-преведа на някакъв език, използван в популярните рецензии надут стил, също толкова непонятен за безпросветните, незапознати с твоите материали и характерен изказ:
Ще трябват големи познания в областта на електронно-изчислителната техника и обща култура в областта на програмирането, компютрите, художествената литература, в частност научната фантастика, както и коефициент на "ентелегентност" доста над средния, за цялостното възприемане и подобаващо оценяване на въпросното прозиведение
Ама как звучи, а? :)
Марио Асенов
Марио, разбрах подтекста в коментара на Tosh и точно затова ми стана интересно ;)
Добре звучи, но може би не съвсем точно. ;-)
"Научно-художественият"стил в юнашкото творчество, или пък направо "юнашкият стил на писане", общо казано, е особен с това че често му се случва да "омесва науките и изкуствата". Някоя работа уж е за наука, поставя научни въпроси и търси такива отговори, например математически или информатически, но е написано като художествена литература. Освен това е изпъстрено с игри на думи, езикотворчество; появяват се диалози и герои, има "лирически отклонения", шеги, много метафори и словозаврънкулковщини. Такива работи се виждат напр. из "Свещеният сметач".
Чел съм за една книга, която не съм чел и не съм виждал, но съм чел за нея отстатия на Георги Гаргов, и от един приятел който наскоро я четеше ( не вБългария ), и знам че е "класика" в Изкуствения разум. Доколкотопрочетох за нея, тя е написана в юнашки "научно-художествен" стил.Заглавието й е приблизително "Гьодел, Ешер, Бах в страннапримка" (странен цикъл, strange loop) или нещо подобно, а авторът е Хофщадер, Hofstadter.
Тош, http://geocities.com/todprog