Околосветско пътешествие

 

Мечтали ли сте някога като деца да пътувате до далечни земи? Да срещнете  нови, непознати и интересни хора?

 Да бъдете капитан на своя собствен кораб?

Като дете бях встрастена в книгите за пътувания и приключения, както предполагам са били повечето деца, чието единствено средство за придвижване беше не вълнуващ пиратски кораб, а велосипед "Балканче" - :)

Малко трудно е обаче човек да си представи картинно описанията от книгите - всички тия палуби и  въжета със странни имена, различните видове кораби... Вчера имах шанса да посетя Фестивала на Високите кораби и да ги видя най-сетне как изглеждат. Та, ако искате, нека попътуваме заедно - да опънем платната на мачтите;

-

 да вдигнем котва...

 и да пратим най-пъргавия от нас горе високо по въжената стълба за съгледвач:

Преди това обаче трябва да понаучим как се казват най-сетне тия въжета и кое какво дърпа :)

 

 

Оказа се, че с напредване на младостта ми вече не ми понася катеренето по тези тънки въжета, та аз ще вляза за малко в корабната кухня (забравила съм как се казваше :(, за да ви сготвя някоя от прочутите ми по всички морета манджи. Подправките, като всеки истински готвач, си ги гледам сама на палубата :)

 

 

 

ОК, готови ли сме да отплуваме? О, преди да тръгнем, забравихме най-важното - разказвача, който да запише за  поколенията историята на нашите приключения (аз съм в кухнята, ако не сте забравили :). Ето го съвременният вариант на Жул Верн и Карл Май:

...репортерката от Канал 5 на местните новини:

 

Първото, което прави впечатление във вида на кораб от XIX век, са безбройните въжета. Толкова са много, че доминират силуета на кораба, когато платната са спуснати. Вероятно индустрията, произвеждаща коноп за въжета, е процъфтявала съвсем легално по онова време :)

 

 

Второто, което удря зрителя със страшна сила, е красотата. Сега разбирам защо моряците са мислели за кораба си в женски род, кръщавали са го на истинска церемония, а капитанът не е искал да го напусне дори с риск за живота си. Вижте колко романтика има в тези бели платна, които карат скучния, тежък  метален градски пейзаж да оживее:

 

 

 

 

Това е съвременен кораб на бреговата противопожарна охрана (червеното е любимият ми цвят :)

 

И кой е казал, че Корабът с алените платна е измислица?! Не, той си е съвсем истински! Особено до това скучно съвременно пластмасово корито, в което няма нито грация, нито романтика, нито капка приключенски дух:

 Ето го пак, в цялото му величие:

 

 А това е най-големият кораб на Фестивала, корабът на Нейно Величество английската кралица - HMS Bounty.

 

Легло/каюта на офицер от Bounty:

 

 

Ето накратко историята на част от етикета за маса - защо възпитаните хора не би трябвало да си слагат лактите на масата, докато ядат. Навикът бил моряшки - така моряците предпазвали храната си да не се разпилее при силните вълнения. Но тъй като тогава моряци ставали само най-бедните, за изисканите хора лактите на масата били недопустим и много издайнически навик:

 

ОК, време е да се сбогуваме. Това малко момиченце вече няма тъpпение... She is at the end of her rope :)

 

 

Сънувайте мечтите си... и да не ви пука, ако ядете с лактите на масата :))).