Ода за лятото

   Дошло Лятото.
   Събудила се Сутринта от веселата бодрост и припряност на дневните птици. Меката топлина на Слънцето озарила Младостта и всичко станало така красиво, че на Лятото му се допяло. Заслушало се Морето в тая песен и утихнали вълните му. Дочула Свободата топли звуци, станало й леко и решила да отключи вратата си. Понесла се навред, спокойна, че Лятото ще си отиде, преди да й омръзне и защото знаела, че скоро пак ще го очаква.
   Укротили се Бурите и се отправили в покоите си, надалеч в царството на Зимата – бялата кралица. Като стигнали, разказали й те за туй, дето са видели.  Обидила се Зимата. Станало й тъжно, че сега никой не си спомнял за нейната пустота и откровение, за чистотата на ветровете й.
   Ударила Градушка и чул се гласът на Зимата сред ледните кристали:
   -         Спомнете си за мен и не забравяйте, че единствено заради моята хладна прегръдка обиквате Лятото. Защото само аз ще ви накарам да осъзнаете блаженството на топлината и величието на цветовете, които Лятото ще ви възвърне.
   Отминала Градушката. Заблестяло Слънцето и стоплило Земята така силно, че й се приискало отново да чуе хладния глас на Зимата.
   Домъчняло й на Пролетта, че вече никой не си спомнял за разцъфналите й градини и топлата й ръка, даряваща Живота.
   Излял се Дъжд пороен, а сред капките Вода, се чул гласът на Пролетта:
   -         Спомнете си за мен и знайте, че единствено моята жадувана обява за настъпващото Лято, ще ви накара да го заобичате.
   Отминал Дъждът и Дъга се извисила в Небесата. Напоила се Земята и й се приискало отново да чуе пролетния глас.
   Подочула Есента за думите на своите сестри. Натъжила се, задето никой не си спомнял за топлината на цветовете й, за сладките грозда и пълните градини.
   Задали се облаци и покрили Слънцето горещо, а сред Небето се чул гласът на Есента:
   -         Спомнете си за мен и знайте, че единствено сред моята отмаряща прегръдка смъртта на Лятото е тъй прекрасна.
   Отпочинала си Земята от палещия зной и като Вятърът пропъдил облаците леки, пак и се приискало да чуе мекия глас на Есента.
   Политнала лятната песен, а ветровете понесли звуците й надалече. Дочула Музиката гласовете тревожни и рекла:
   -         Четири сте вий сестри,
         тъй любими на Света
         и всяка ред си има
         И песните ви сладки
         обикна моят син Вивалди
         Написа той за вас
         мелодии прекрасни.

         Но Лятото така и не обикна
         И мъчеше го зноя
         И в песните си го помоли :
        “ Тръгни си вече, моля!”
         Затуй и песента му лятна
         звучи ми най-прекрасна!