Огнена река

Тих повей, падащо листо,

Корабна сирена, плясък на крило.

И последен летен дъх замира,

В литнало хвърчило само споменът намира.

Кадифена нощ се спуска, завесите полюшва.

Нежен морски хлад повява и свещта угасва.

Часовникът тиктака, унесена стоя,

По навик стар минутите до срещата броя.

Не помня вечер ли е или утрин тъмна.

Не помня кога и как лицето ми посърна.

Гледат ме две ледени очи- изгарям-

Във огнена река безследно се разтварям.