Огледало
Ще бъдеш и без мен щастлива.
Но аз съм ти необходим-
напомням ти, че си красива
без дневен и вечерен грим.
Усмивката смениш ли с накит,
Но аз съм ти необходим-
напомням ти, че си красива
без дневен и вечерен грим.
Усмивката смениш ли с накит,
или сълза те украси -
докосваш ме
със нежен лакет,
разплела весели коси.
Поглеждаш ме -
и в огледало
е твоят образ отразен....
А аз си мислех отначало,
че гледаш в мен
и виждаш мен.
Автор Георги Константинов
Автор Георги Константинов
Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?
За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!
Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.
Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.
Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.
Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.
За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!
Робърт Бърнс
Преод: В. Свинтила
Пейо Яворов
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!
Среднощна молитва
Събличай се, полека се събличай
Дамян Дамяновсъс грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...
Събличай се и ми свети със вечност.
Просто не можех да не го напиша :) Някак си ми се връзва с прогреса от изоственият любим към обичалият изоставен любим към обичащият и страдащ любим и последното обичащият и изгарящ любим. Или просто ми е едно от любимите любовни стихотворения :)