Обяснителна бележка
Тъжно, по- тъжно, най- тъжно... Всичко се преодолява с упоритост, твърдоглавие, нахалство... Не, че ми липсват тези качества, но не са ми любими.
Не приемам качеството „емблема”. Благодаря, разбира се, за оценката, но мисля, че „емблема” на блога са всички онези, които мислеха, споделяха, спореха, мечтаеха, творяха. Това са все дейности, които всеки може да си върши сам, но предпочита понякога да го прави в компания. Желателно е тази компания да е от себеподобни. Не същите, не е нужно и да са сходни – но поне себеподобни. Аз не съм от хората, които могат упорито да споделят със стена от мълчание. Дойдох тук, защото имах необходимост от този жив и смислен контакт, който съществуваше. Сега не съществува – не защото не срещам разбиране, или защото получавам неаргументирани отрицателни оценки. Просто анонимната пасивност ме дразни. Тук намерих много искрени, прекрасни хора, за което съм благодарна. Те са важни за мен и няма да ги загубя, това е сигурно. Но не ми е тук мястото, тук вече съм само „на гости”. Получих обвинения, че заради мен хора са напуснали блога, заради моята прямота и негативизъм – не ги приех, разбира се. Е, време е всеки, който е напуснал заради мен, спокойно да се върне. Ако това ще промени нещата и ще запази блога – супер! Но според мен там, където трайно се настани анонимната пасивност, трудно ще се възроди нещо смислено. Да, две трети от общностите отдавна не се посещават и коментират – защото две трети от посетителите предпочитат този вид общуване, без коментари, без лично отношение, без различно мнение, равно и тихо, за да не се събуди дяволът на инакомислието... Това не може да е моето място. За облекчение на всички заинтересовани : мълчете на спокойствие, аз вече няма да съм нещото, което вдига вълни в блатото.
П.С. Няма шанс да престана да пиша, а който иска – да заповяда „на гости” :) .
Моето ново място
Поздрави!
Аз пък си позволявам да ти кажа, че сънят ми тази нощ беше свързан с този твой пост - което пък роди моя пост (на това му се вика братски, т.е. сестрински, културен обмен между двете страни :).
Сънувах, че говоря за пасивно-агресивното поведение...
Анонимната пасивност е страшна... Но който се бои от мечки, не ходи в гората... А ние обичаме да си пием виното, проснати на меча кожа пред камината :)))...
Ужас.
Аз не съм писал отдавна,защото скоро нищо не ме е впечатлило
Ще си позволя няколко бележки – едни ще ви харесат, други не, но поне ще ги прочетете и няма да ги отминете като пътен знак:
1.) Ви просто по рождение сте обречени да пишете, нещо, което знаете много по-добре от мен. Ами ако има хора, които обичат да четат това, което сте написали? Каква им е вината, че ще бъдат лишени, от нещо, което харесват?
Що се отнасят за тези, които не им харесва, да бъдат добри да кажат откровено какво и защо не им харесва, а ако не го направят да... Много исках да използвам един „изискан” израз, от съкровищницата на ААИС (Академия за Изискана и Изящна Словестност) но няма да го направя и то заради вас.
2.) Предполагам, че под „себеподобни” нямате предвид индивиди излезли от една и съща щампа, защото и вие самата се отличавате с оригинално, нерядко дори и нестандартно мислене, което лично аз приемам безрезервно. Разбира се не е достатъчно само да се ползва втората сигнална система, а това да се прави без неясни недомлъвки, намеци и подхърляния, зад, които за съжаление обикновено няма нищо.
3.) Че не сте „лесен” човек съгласно някакви кухи, но приели гражданственост критерии, е ясно. И какво от това, че не плащате „данък чуждо мнение” и наричате нещата с истинските им имена. Даже и да сте сбъркали, директно и откровено сте си казали мнението по даден въпрос. И което е много важно: когато вече сте убедени, че не сте права, не сте стеснявате да приемето правилното становище. И това ли е слабост?
3.) Написали сте много неща, които засягат не само злободневни теми от нашето съвремие, а и редица теми, които чакат своето преосмисляне. Естествено има и чисто художествени произведения, които в немалка степен не се съобразяват с приетия, да не кажа стандартнен израз, а се отличават със завидна оригиналност.
И ако преди време си позволих да направя някои забележки, то беше единствено да ви подскажа, че ви трябва още много малко за да пишете още по-хубаво и това „малко” не само че не е имагинерно, а вече го притежавате. Използвайте го!
4.) Как ще постъпите е много личен въпрос и не някой друг а точно вие трябва го решите. Поне аз не съм този, който да ви учи как да постъпите.
5.) Що се отнася до „емблемата”, това пък си е мое мнение и никой досега не ми е доказал, че не съм прав, а и да се намири някой едва ли ще успее.
В блога или не, желая ви успех и най- вече истинско удовлетворение, от това, което ще напишете.
Ще си позволя няколко бележки – едни ще ви харесат, други не, но поне ще ги прочетете и няма да ги отминете като пътен знак:
1.) Ви просто по рождение сте обречени да пишете, нещо, което знаете много по-добре от мен. Ами ако има хора, които обичат да четат това, което сте написали? Каква им е вината, че ще бъдат лишени, от нещо, което харесват?
Що се отнасят за тези, които не им харесва, да бъдат добри да кажат откровено какво и защо не им харесва, а ако не го направят да... Много исках да използвам един „изискан” израз, от съкровищницата на ААИС (Академия за Изискана и Изящна Словестност) но няма да го направя и то заради вас.
2.) Предполагам, че под „себеподобни” нямате предвид индивиди излезли от една и съща щампа, защото и вие самата се отличавате с оригинално, нерядко дори и нестандартно мислене, което лично аз приемам безрезервно. Разбира се не е достатъчно само да се ползва втората сигнална система, а това да се прави без неясни недомлъвки, намеци и подхърляния, зад, които за съжаление обикновено няма нищо.
3.) Че не сте „лесен” човек съгласно някакви кухи, но приели гражданственост критерии, е ясно. И какво от това, че не плащате „данък чуждо мнение” и наричате нещата с истинските им имена. Даже и да сте сбъркали, директно и откровено сте си казали мнението по даден въпрос. И което е много важно: когато вече сте убедени, че не сте права, не сте стеснявате да приемето правилното становище. И това ли е слабост?
3.) Написали сте много неща, които засягат не само злободневни теми от нашето съвремие, а и редица теми, които чакат своето преосмисляне. Естествено има и чисто художествени произведения, които в немалка степен не се съобразяват с приетия, да не кажа стандартнен израз, а се отличават със завидна оригиналност.
И ако преди време си позволих да направя някои забележки, то беше единствено да ви подскажа, че ви трябва още много малко за да пишете още по-хубаво и това „малко” не само че не е имагинерно, а вече го притежавате. Използвайте го!
4.) Как ще постъпите е много личен въпрос и не някой друг а точно вие трябва го решите. Поне аз не съм този, който да ви учи как да постъпите.
5.) Що се отнася до „емблемата”, това пък си е мое мнение и никой досега не ми е доказал, че не съм прав, а и да се намири някой едва ли ще успее.
В блога или не, желая ви успех и най- вече истинско удовлетворение, от това, което ще напишете.