Объркации
Не, това не беше най-подходящото заглавие. Но има ли някакво значение, като така или иначе не знам какво ще пиша ?...
Тежи ми. Времето. Изминава адски бързо и не ми остава време да мисля какво да правя с живота си. А той е объркан. В момента повече от всякога. Дали защото планът за прехвърляне отпадна или защото най-после си задавам ясно въпросът защо искам да отида в София тази година. Отговорът си е същият. Искам да уча. Не, не да се водя, че уча. Наистина да уча. Не да тъпча на едно място, да харча пари и да се чудя какво да правя при поредният свободен от лекции ден. Искам да ме тормозят да пиша, да си развивам езика, да уча повече и повече.. Не съм достатъчно дисциплинирана за да го правя сама, без поне малко натиск отгоре.
И да, заради НЕГО искам да се прехвърля. Заради тези две години на срещи и раздели по гарите, откраднати дни заедно, когато всеки загърбва ангажиментите си, за да бъде с другия и после се бори с проблемите, произтекли от това; заради сълзите, които всеки крие, докато пускаме ръцете си и всеки тръгва в противоположна посока ... Защото ми писна и не мога повече така! Защото знам, че е той и той знае, че съм аз... Човекът...
Вчера отрязах маникюра си от отново свирих на пиано... Не го бях докосвала близо година... Вчера го направих. Сълзите ми намокриха клавишите. Не, не бях тъжна. Спомени. А и произведението... "Ноктюрно" на Шопен - една от най-тъжните мелодии, на които съм попадала... Почти съм го забравила. Ще го науча пак.
А имам да уча 11 диалога, едно стихотворение и 4 теми ..
Намерих си нещо за слушане - Massari - Real Love . Лигаво R&B е . Има хубав текст. Тъжен...
Искам някой да ми се включи след малко в ICQ и да поговори с мен истински, просто да не ме остави докато не излея цялата горчилка! ... Няма такъв. Преди малко щях да пиша ЛС на един от потребителите тук. Просто да му напиша номера на ICQ-то си и да го пратя. Не посмях. Най-вероятно ще ме разбере погрешно. А ако това стане, ще се изнервя, издразня и ядосам. Не искам да стане така.
Преди малко влизах в sladur.com. Mдам, имам регистрация в тъпия сайт. Не питайте... Добре де, отидох там като един вид отмъщение. Отмъщение за една болка, която ми причиниха много отдавна. Дори не знам има ли смисъл, но вися там чат пат... В момента си пиша със Светозар Христов. Да, вездесъщият Светльо от 5 Stars. Писах му веднъж да му кажа, че пее страхотно и му желая всичко хубаво. Дотам. А той като се лепна...Вече близо 2 месеца. Да сме се виждали. Няма да се видим пък. Искам да си остане в телевизора и никога да не усетя в него нещо, което ще ме разочарова. И го режа. Доста кофти при това, с един учтиво-леден тон. Това пък изглежда го амбицира повече. Сигурно ме мисли за някаква лудо влюбена фенка, а аз просто го намирам за уникален глас и му се радвам единствено като на такъв. Затова няма да се срещна никога с него, защото не искам да си губя времето да му обяснявам това...
Добре, отивам. Знам, че просто си загубих времето да напиша това, знам, че загубих и твоето докато го прочетеш. Извини ме.. Днес е просто един объркан ден...
Тежи ми. Времето. Изминава адски бързо и не ми остава време да мисля какво да правя с живота си. А той е объркан. В момента повече от всякога. Дали защото планът за прехвърляне отпадна или защото най-после си задавам ясно въпросът защо искам да отида в София тази година. Отговорът си е същият. Искам да уча. Не, не да се водя, че уча. Наистина да уча. Не да тъпча на едно място, да харча пари и да се чудя какво да правя при поредният свободен от лекции ден. Искам да ме тормозят да пиша, да си развивам езика, да уча повече и повече.. Не съм достатъчно дисциплинирана за да го правя сама, без поне малко натиск отгоре.
И да, заради НЕГО искам да се прехвърля. Заради тези две години на срещи и раздели по гарите, откраднати дни заедно, когато всеки загърбва ангажиментите си, за да бъде с другия и после се бори с проблемите, произтекли от това; заради сълзите, които всеки крие, докато пускаме ръцете си и всеки тръгва в противоположна посока ... Защото ми писна и не мога повече така! Защото знам, че е той и той знае, че съм аз... Човекът...
Вчера отрязах маникюра си от отново свирих на пиано... Не го бях докосвала близо година... Вчера го направих. Сълзите ми намокриха клавишите. Не, не бях тъжна. Спомени. А и произведението... "Ноктюрно" на Шопен - една от най-тъжните мелодии, на които съм попадала... Почти съм го забравила. Ще го науча пак.
А имам да уча 11 диалога, едно стихотворение и 4 теми ..
Намерих си нещо за слушане - Massari - Real Love . Лигаво R&B е . Има хубав текст. Тъжен...
Искам някой да ми се включи след малко в ICQ и да поговори с мен истински, просто да не ме остави докато не излея цялата горчилка! ... Няма такъв. Преди малко щях да пиша ЛС на един от потребителите тук. Просто да му напиша номера на ICQ-то си и да го пратя. Не посмях. Най-вероятно ще ме разбере погрешно. А ако това стане, ще се изнервя, издразня и ядосам. Не искам да стане така.
Преди малко влизах в sladur.com. Mдам, имам регистрация в тъпия сайт. Не питайте... Добре де, отидох там като един вид отмъщение. Отмъщение за една болка, която ми причиниха много отдавна. Дори не знам има ли смисъл, но вися там чат пат... В момента си пиша със Светозар Христов. Да, вездесъщият Светльо от 5 Stars. Писах му веднъж да му кажа, че пее страхотно и му желая всичко хубаво. Дотам. А той като се лепна...Вече близо 2 месеца. Да сме се виждали. Няма да се видим пък. Искам да си остане в телевизора и никога да не усетя в него нещо, което ще ме разочарова. И го режа. Доста кофти при това, с един учтиво-леден тон. Това пък изглежда го амбицира повече. Сигурно ме мисли за някаква лудо влюбена фенка, а аз просто го намирам за уникален глас и му се радвам единствено като на такъв. Затова няма да се срещна никога с него, защото не искам да си губя времето да му обяснявам това...
Добре, отивам. Знам, че просто си загубих времето да напиша това, знам, че загубих и твоето докато го прочетеш. Извини ме.. Днес е просто един объркан ден...
End...
Българският не чак толкова добър превод:
Дами и господа от випуск97, мажете се с плажно масло.
Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещото, той ще бъде този за плажното масло.
Ползата от плажното масло в дългоспочна переспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит. Ето ги и тези съвети:
Радвайте се на силата и красотта на младостта си. Всащност вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не обращате внимание сега. Повярвайте ми след 20 год. Като разглеждате старите си снимки ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред васс и колко невероятно сте изглеждали. И въщност изобщо не сте били дебели.
Не се притиснявайте за бъдещето. Или пък се притиснявайте, но знайте, че притиснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви проблеми в живота сте бъдат неща които никога на са ви идвали наум.
Всеки ден правете нещо което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безсърдечни към човешката душа. Не търпете хора които са безсързечни към вашата.
Чистете си забите с конец.
Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдяте в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете комплиментите които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни ако не знаете какво искате от живота.
Най – интересните хора, които познавам са знаели на 22год какво искат от живота. Някой от най – интересните на 40 год все още не знаят.
Поемайте по много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват когато си отидат.
Може би ще се ожениет може би няма.Може да имате деца, може и да нямате.
Може би сте се разведете на 40 год., може би ще праднувате 75 год., сватба.
Каквото и да стане не си поздравявайте или самообвинявайте твърде много.
Вашият избор е на половина късмет. Както и изборът на всеки друг.
Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това което другите мислят за него. То е най-великия инструмент, който нягога сте притежавате.
Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята където живеете.
Четете указанията даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания. Те само ще ви накарат да се почувствате грозни.
Опознайте родителите си. Някои ден те ще си отидат за винаги. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най – добрата връзка с миналото ви и са хората, които с най – голяма вероятност ще ви останат верни и в бъдеще.
Разберете че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най- ценните няколко от тях. Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.
Живейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил суров човек.
Живейте в Северна Каролина, но я напуснете преди да ви изнежи.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане ще си въобразявате, чи когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните.
Уважавайте възрастните.
Не очаквайте някой да ви помага. Може би сте имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не занете кога кранчето ще спре. Не си играйте твърде много с косата си, защото иначе, когато станете на 40, тя ще изглежда на 85.
Внимаваайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия. Даването на съвети е изваждане на миналото от мястото му, забърсване, боядисване на грозните части и преработване за да се представи на по – висока стойност.
Понякога се чувстваме объркани,както ти сега.Понякога не виждаме светлината в края на тунела. Понякога си мислим, че сме загубили пътя.
Аз лично смятам, че това никога не се случва.
Ти ще се справиш с всичко. Ще успееш. Надявам се тогава да съм една от първите, които ще те поздравят:)
И... прииска ми се да те прегърна. Ей, така... за кураж ли.. за подкрепа ли, за каквото и да е, но ти изпращам една котешка прегръдка.