Объркана

Аз може би съм една доста противоречива личност, но това не е от особено значение в момента. В този миг мислите ми се преплитат и объркват една друга, сякаш са монети в джоб. 
  Днес един от най-залуханите (обичам да уча нови български думички) тази година. Сутринта ми започна с всеизвестния махмурлук на вторник сутринта. Аз съм студентка в Свищов и тук ирационално на цяла България купона е в понеделник вечерта. Та събудих се за няколко галона вода ,но успях да си позволя само една глъдка.Пиготвяне на бързо: душ, облекло и грим - 20 минути. Засилвайки се да изпълнявам дневната си мисия "Да се вземе подпис от Дочев", закъснявайки с 10 мин., успях и да пийна кафенце.Напълно подготвена се явих пред аудиторията и......... о каква "изненада"!!!!- него пак го няма.Мрънкайки и проклинайки главата си час и половина обикалях канцеларии и кабинети.Резултат- една голяма нула. По пътя за вкъщи случайно го засичам, а той с цялата си наглост се държи като ......... и ми отказа. Това ми прецака деня, а той още не беше започнал. По една щастлива случайност ми помогнаха и си взех още днес подписа при него, за което се чувствам леко виновна, леко задължена.
  На пук на всичко гаджето си ме заряза- нормално е няма да стои и да ме чака една година -16 000км. са си основателна причина според мен. НО това не ми пречи да се чувствам зле и да си се цупя. 
  Всичко това е достатъчно да ми скапе настроението със седмици, но не - трябваше да ми се случат още 1 милион дреболии, които да ме довършат.Смятам, че нищо повече няма да ми се случи за днес, така че отивам да се самосъжалявам и да си ближа раничките в леглото. 
   Съвет: Не взимайте съвети от мен в близките дни! Явно е , че не ми върви.