Обществено куче
Днес сутринта, когато отивах на работа се случи нещо интересно. В автобуса се качи едно куче, което обикаляше пътниците дружелюбно и накрая легна между седалките. Всички пътници му се радваха, подаваха му ръка и го галеха. То имаше мръсен вид, но хората не се притесняваха да го погалят. И то се радваше на това внимание.
Един човек със шлифер извади камера, снима го и се засрами, защото всички го погледнаха. Докато всички гледаха човека със шлифера, аз снимах кучето, за да ви го покажа. Малко по-късно един възрастен човек реши да ме попита, дали знам на кой е това куче. Въпросът му го чух, но бях със слушалки, и докато ги свалях, чух как една жена зад мен отговаря с думите:
- Обществено е кучето, господине. Обществено.
Човекът се усмихна и повтори думата "Обществено", като го прескочи и седна до дамата.
Замислих се над думата "обществено". Обществено куче? Да, не бездомно куче, а обществено. Защо обществено? Защото ние сме виновни, че кучето е без дом. Както ние, жителите на града, така и общината, барабар с кмета.
Затова обществени кучета да пътуват в градски транспорт ще става все по-често срещана случка. Засега нямам нищо против, весело е. Но и кучетата, на които съм попадал в автобус са били добрички.
А ето го и Шаро :)
А ето и за едно друго куче в автобус, за което бях разказал онзи ден.
Един човек със шлифер извади камера, снима го и се засрами, защото всички го погледнаха. Докато всички гледаха човека със шлифера, аз снимах кучето, за да ви го покажа. Малко по-късно един възрастен човек реши да ме попита, дали знам на кой е това куче. Въпросът му го чух, но бях със слушалки, и докато ги свалях, чух как една жена зад мен отговаря с думите:
- Обществено е кучето, господине. Обществено.
Човекът се усмихна и повтори думата "Обществено", като го прескочи и седна до дамата.
Замислих се над думата "обществено". Обществено куче? Да, не бездомно куче, а обществено. Защо обществено? Защото ние сме виновни, че кучето е без дом. Както ние, жителите на града, така и общината, барабар с кмета.
Затова обществени кучета да пътуват в градски транспорт ще става все по-често срещана случка. Засега нямам нищо против, весело е. Но и кучетата, на които съм попадал в автобус са били добрички.
А ето го и Шаро :)
А ето и за едно друго куче в автобус, за което бях разказал онзи ден.
Въобще, обществото трябва добре да се замисли, дали кастрацията и обезпаразитяването са най-правилния подход към бездомните кучета. Може би те биха били способни да се интегрират по-пълноценно в нашето общество и да станат истински "общественици". Това разбира се са само мечти. Хората, като цяло са несправедливи към кучетата. Говоря го от позицията на човек, който си има три помияра и много си ги обича, макар и да му изядоха един мобилен телефон, една тава с риване, коледните сладкиши на детето и обувките на жената.
Винке, не съм я чел тази книга, а може би трябва. Аз лично си спомням за книгата "Без Дом", която е много силна и още помня някои моменти от нея, така, сякаш са ми се случили.
Сега този на кучето поразително прилича на неговия.
Жалко е, че в държавата ни в 21 век и на прага на европейския съюз се получават такива ситуации. Още по-жалко е, че това го има и по още много държави.
Що за животни сме, за да си присвояваме права на собственост върху другите?