Общежитийни историйки

Мислех си да го пиша това още в неделя, ама не успях, затова сега. Но се отнася до неделя. Понеже се чудихме със съседа ми Daniel (да, оня същия от "Човек, и добре да живее, се влюбва") какво ще правим като остареем. Бяхме се събрали и умувахме. Понеже сме решили да си поживеем едно 80-90 г.... Но момент, почвам отначало.

Значи седя си аз с стаята и ми се чука на вратата - захилен Daniel. Здрасти, казва. Решил да прави бисквити. Всяка неделя се пие кафе и се яде кекс и торта в общежитивето и той решил тоя път на доброволни начала да направи нещо. Обаче не си бил напазарувал (а в неделя всичко е затворено) и няма достатъчно продукти като за кекс, но си намерил в интернет рецепта на бисквити с малко продукти. А именно: шоколад, овесени ядки, масло.

Не ти трябва да си кой знае какъв кулинарен гений, за да се сетиш за единствената смислена комбинация между трите. Разтапяш шоколада и маслото, в тях овесените ядки - готово. И действително, такава беше идеята.
Добра идея!

А пък овесените ядки са един продукт, който заема особено място в студентския живот. (Може би защото честичко в неделя се оказва, че имаш само тях?).
Освесените ядки са класика. В хранителната пирамида на студента стоят много преди замразената пица и спагетите с доматен сос. Стават бързо, пасват си с много неща, наяждат и не се развалят. А, и голям пакет 500 гр. струва само 30 цента!
С други думи, овесените ядки са както нирваната, така и крастата на студентското битие.

- Щеше да е добре да имам и ядки - продължи Daniel - например лешници или бадеми, ама нямам.
Много ясно, че няма :) И аз нямах обаче. Нищо, и така става.

- А, и обаче нямам шоколад - продължава Daniel - Затова ще им сложа какао.

Тук вече и двамата - леж. То беше толкова пределно ясно някак си, че той няма шоколад и ще го замести с какао!

- Еми какво? - казва ми - То шоколада е същото все едно какао и масло!
- Да бе, същото е - съгласявам се.

Хахахахаха ама знаех си, знаех си, че той няма шоколад :)))
Хахахахаха бисквити от овесени ядки, масло и какао. Окей.

Хубаво, обаче Daniel продължава да ми седи захилен в рамката на вратата:
- И затова дойдох да те питам дали имаш да ми услужиш с овесени ядки и масло?

:)))))))

Решил нашия да прави бисквити.


* * *

За късмет имах. Даже и някакви стафиди се изнамериха. Докато ги правехме двамата, стана дума за това, че един мой приятел ми разправяше, че щял да живее до 70 и стига толкова. И ние с Daniel не бяхме съвсем сигурни как ще си уплътняваме времето като подгоним стотака?... Затова взехме решение с него като станем на 80, да отидем в един и същ старчески дом. Ама ще вземем и Лейла, една съседка. Много симпатично момиче, ама все пише разни бележки навсякъде. В кухнята е залепено: Моля прибирайте си съдовете от кухнята". От време на време се появяват и спонтанни:

"Разтребете си най-сетне чиниите оттука!!!"

На вратата: "Моля затваряйте тихо вратата!" (а тя, вратата, наистина се блъска сама доста силно). А в тоалетните: "Моля оставяйте тоалетната така, както искате да я намерите. Съблюдавайте обозначенията за мъжка и женска тоалетна" Това последното не знам защо го е написала, но тя знае.
Ако някой е наред да хвърля боклука, но забрави/отложи, пак се появява бележка:

"Изхвърлете най-сетне боклука!!!"

В интерес на истината ние рядко сме реципиенти на въпросните бележки (е, не е и като да не се е случвало никога...)
Иначе много симпатично момиче, харесвам я. И с приятеля й са големи сладури двамата. Та, със съседа Daniel обезателно ще вземем Лейла с нас, за да пише бележки: "Махнете си най-сетне хапчетата оттука!!!"