Обръщение към българските учители

Колеги,

Най – после и ние, учителите от НУ”Хр. Ботев”, гр. Плевен заставаме пред вас и можем да ви погледнем в очите. Съжаляваме, че не събрахме смелост да бъдем с вас от самото начало. Искахме да бъдем единни, за да бъдем силни.

Скъпи деца, родители и бивши възпитаници на НУ”Хр. Ботев”, от една година ние се подготвяхме за днешния ден, в който да честваме 75 годишнината от създаване на училището, трябваше да празнуваме вековната жажда на българина за просвещение. На празник хората са радостни от успехите си. Но няма я радостта днес. Как се празнува във време, когато непрекъснато се опитват да обезценят и принизят нашия труд и когато ни втълпяват, че 90% от нас са некадърни.

Да, сигурно сме некадърни щом сме допуснали да ни управляват такива хора.       

 Скъпи родители,

Извинете ни, че ви създадохме трудности през тези дни. Благодарим на тези, които ни подкрепят в борбата за общата ни цел – бъдещето на България. Надяваме се, че заедно ще отгледаме и възпитаме по-добри, по-здравомислещи хора, които да милеят за българското образование и гражданското общество няма да е утопия, а ще е реалност.

Колеги,

Понякога борбата е точно това, от което се нуждаем в живота. Ботев е казал: „Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите”.

Борбата продължава, колеги.!

Да открием увереност в сърцата си и нека тя ни води!

Да посрещнем всички трудности със съзнанието, че ще ги преодолеем и това…ЩЕ СТАНЕ!!!!!!!!!!!