Обратно в Пловдив

Това верно си ми е любимият град. Само дето ми е доста самотно тук (в момента). Което ме кара да го обичам по-малко. И само това да беше ! Студено ми е и зверски ми се спи, пък се набутах в тази зала вместо да ида до вкъщи да нанкам. Причината е , че съм самичка. Филипа си е заминала за Бургас , защото дядо й е починал внезапно Утре може би ще се прибере. Но тази вечер няма да имам компания и ми е гадно ...

Мразя да ставам рано. Днес се излюпих в 5.30. В 8 без нещо бяхме пристигнали в Пловдив. Пихме кафе на гарата докато дойде влака на Кики и се разделихме. Тоя момент го мразя , затова винаги си налагам да мисля за простотии...

Като се прибрах легнах уж да спя , пък той Запрян ми се раззвъня ... Оказа се,че ме е набрал погрешка. Уф ... После не се унесох наново.

В 13 часа като примерно дете отидох на лекции. Там се изнервих наистина много , защото зад мен Нези и Атанаска си разправяха взаимно пиянски истории от събота и неделя. Наложи се в един момент да им направя забележка, при което Атанаска ме изгледа с искрена изненада и възмутено попита : " Ама ти слушаш ли лекцията?! " Е , признах си , че слушам. Те намалиха малко тона на говорене , за да разбера , че Сапарев говори абсолютни глупости ... На почивката с Каро и Нели най-нагло си тръгнахме. У Нели Стефанка ни направи по един чай и след това решихме да дойдем до тази зала , която е малка и гадна , но става като за веднъж ...

Искам да е сряда ! Или поне да е утре. Така ще мисля за идването на Кики и ще се чувствам едновременно щастлива и виновна , че заради мен пропуска лекциите си. Ще гледам да компенсирам това нещо като му изпържа картофки (след като декларирах че не мога да готвя , ще направя единственото нещо , на което не се дъня - пържени картофи със специален сос)

Слуша ми се музика и след малко се прибирам в квартирата да си пусна радио ВИТОША. От хващавите се тук радиа общо взето то е най-готино ...