Обичате ли София?

Професоре, отдавна вече не празнуваме рождения ден, а именния ден на София, :)

.......а на 3 април (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (датата 4 април е обявена за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция........

Поради горепосочената причина може да се приеме за рожден ден на столицата на България датата 3 април.

София не е моето родно място, но е родно място на детето ми, така че.....защо не....

Честит празник!

В момента върви по първи канал поздравителен концерт.

       А защо не 2 в едно - имен и рожден ден!
  Важното е да отдадем дължимото на града, който изхранва 2 млн. (ако не и повече) души! Задъхва се, задръства се, но оцелява, трудно, но оцелява!
  Честит празник на всички, които обичат София!

Именния ден на София е на 17-ти септември, малко е далеч във времето....Така че едно по едно. Първо рожден, след това имен ден...

Всички сме така - трудно, но оцеляваме. Столицата - това са хората, които живеят в нея, така че ние да сме живи и здрави! :)

Да не забравя да отговоря на въпроса - обичам София, естествено!

Дали обичам София ? :-) Първият ми откровен отговор е, че не обичам големите градове ( защото и "лудницата" с транспорта е по-голяма ...и по-големите тълпи отхора, които ме уморяват...) Обичам градове, в които можеш да отидеш пеш от единия до другия край за не повече от час...:-) Харесвам театрите ( ходила съм 7-8 пъти на различни постановки) :-) Срещу самите хора (софиянци) нямам нищо против ( макар, че изглеждат малко по-навъсени сякаш от тези в малките градове...), но това е по-скоро следствие...Навсякъде има всякакви хора...пък и стресът вече е толкова всеобщ, че май няма значение къде точно живееш, за да бъдеш някакъв си...Само се сещам за един случай, когато ми се наложи да отида в София (преди повече от 10 години) когато пътувах в трамвая как по много интересен начин ме разпознаха, че съм от провинцията...:-)) На една от спирките се качиха възрастни мъж и жена...и аз съответно веднага станах и си отстъпих мястото, а жената ми се усмихна и попита " Вие сте от провинцията нали", а аз учудено усмихвайки се отговорих: " Да, откъде познахте..." " Ами тук  рядко става някой, след като си заеме място, защото разстоянията са големи..."

Брей!!! И с какво пост за столицата предизвика отрицателни вотове???

Аз не съм "софиянка", не искам и да бъда, защото не мога да бъда-моето родно място е там, далече, в Дунавската равнина, на хвърлей място от Дунав и това е факт, който не съм избирала, но го приемам с всякакво емоционално звучене....Факт е обаче, че живея тук!? Факт е,че е родно място на детето ми-отново емоционален оттенък....

Факт е, че е столица на България, и ....независимо от нашето мнение за нея, тя трябва да има необходимата визия за пред света...

Истината и аз имам подобни спомени от преди години....Зарязах астрономията, само и само да не дойда в София, така се озовах в Благоевград, за което не съжалявам. Е, след години пак се озовах тук, но това е друга тема, както и "нелицеприятните"спомени отдавна са в трета глуха...И това е друга тема...

Та да си дойдем на думата: Вечните неантагонистични отношения между софиянци и провинция не е ли минало!?!?

Обичам я! Макар и да пропуснах да пиша тук тогава. София е прекрасен град и се надявам наистина само да расте и никога да не остарява. И да става все по-красива, по-чиста, по-зелена и по-усмихната :)

ДАЙ БОЖЕ!

        АМИН.

ДАЙ БОЖЕ!

        АМИН.