Обичам те...

Подкрепям те, Шели!

Любовта е всичко това, което казваш и още много други неща.:-) Понякога си мисля за нея като за океан, в който има всичко за всеки. Благословени са тези, които намерят това, което иска душата им......Май доста важно е да развиеш повишена чувствителност към нуждите на другия. Но съм се убедила и в това, че когато хармонията между двамата е нарушена, неща и думи, които преди това са доставяли удоволствие, губят смисъла и емоцията, с която ги товарим по навик. В такъв случай е време да се седне и да се поговори открито за нещата от живота. :-)

Не мислиш ли, че едно от най-важните неща на които трябва да научим децата е да развият тази чувствителност към нуждите на другия и, разбира се, да развият умението да показват любовта си? :-)

shelly, по-важно е, че си наясно и можеш да различиш изпълненото със съдържание от празнодумството. Приеми, че хората са различни и на някой много им харесва да "обичат" и да са "приятели". Аз лично отбягвам да ползвам думите "обичам те". Предпочитам :" Харесвам те, можеш да разчиташ на мен!" , а останалото са дела.

Благодаря, че сте обърнали внимание на излиянията ми. И аз съм голяма приятелка на любовта, Манка. Прекланям се, когато видя как някой тихомълком върши добро, прекланям се, когато видя някой, който умее да претърпява с Любов, защото знае, че другият още не е достигнал до истината и не иска да го нарани; прекланям се, пред хората, които могат да вършат Любов, не да говорят Любов.  Прекланям се, когато видя човешко същество, което знае каква е отговорността на безусловната Любов - на любовта която не осъжда другия въпреки недостатъците му и не го пречупва, въпреки грешките му; която е като подкрепа на счупено крило или е чифтът от двете крила.. Не че аз ги мога всички тези неща, но ги разпознавам и отстъпвам пред тях с преклонена глава. А се мръщя, защото ми омръзна да ми пробутват сурогати. Писна ми от чалга! Писна ми от лъскави дрънкулки, от бързо-спечелени кървави пари, писна ми от шум кОлко работа се върши, писна ми от псевдозакони и псевдоморал. Писна ми от псевдородители и псевдодеца, от псевдодемокрация и псевдостойности. Стига!! Дойде ми до гуша от любовни вопли.

"Аз вярвам в мълчаливата любов,без думи,без красиви обещания....."

Имам добро чувство за ориентация. Коментарът ми е към публикация на shelly.

Галя, наистина това е основата на възпитанието. Емпатията, чувствителността към преживяваното от другия, ясната ориентация в собствените си чувства и възпитаността да извадиш това наяве без неуважение към другия, е нещото, което основно трябва да се възпита у всяко дете. Нещото, което е основна отговорност на семейството и после на дадената образователна институция. Ако това е налице, значи сме предотвратили хиляди разбити човешки съдби. Мечтая си... Идва ми наум една английска поговорка, която гласи, че истинският джентълмен се познава по отношението към собствената си жена, защото към чуждата и дивакът е внимателен. Та в този смисъл - ако се научим с най-близките си да сме джентълмени, няма да ни е никак трудно да сме такива и с всички останали. И за да не изпадам в заблуждаващи четящите обобщения - не е въпросът само до отношенията мъж-жена, въпросът е изцяло в отношението човек-човек. Ох, кога ли ще ги стигнем...марсианците. Щото на хората явно много човешки работи са ни чужди.

Имам наблюдението, че колкото повече се повтаря "Обичам те", толкова повече това не е вярно. Но наистина познавам хора, които държат да бъдат лъгани по 5-6 пъти на ден, за да се чувстват добре. Не става въпрос само за отношения мъж- жена, това е ясно. Присъединявам се, и аз не ща повече да ме обичат, предпочитам елементарно чавешко отношение. Може и без емпатия, тя е малко сложна за много хора. Но поне човещина да има...

Страхотен пост, Шели. Благодаря ти.

Благодаря, Куини. Нали знаеш, от истинските неща истински ни боли.

Манка, по неведоми причини не мога да махам коментари - би ли била така добра да изтриеш клатещото се креватче - не ми харесва и предизвиква в мен желания да рекна нещо доста солено. Моля те, дори и да не сме приятелки в блога, когато коментираш под мои постове, чети внимателно за какво става дума.

По отношение за приземяването - преди време една приятелка ме попита, какво бих направила най-напред, ако си представя, че имам неограничени възможности и мога абсолютно всичко. Изпаднах в пълно мълчание - оказа се, че мечтите ми не са толкова големи, колкото предполагат едни неограничени възможности. И ми стана страшно тъжно. Защото човек може да стигне до всичко, за което мечтае. Лошото е,че не ние, а мечтите ни са бедни.