"Обичай завещан от старината" - Иван Вазов

"Обичай - завещан от старината"
Иван Вазов

     На света има много богатства. Най-големите богатства на един народ са свободата, културата
и фолклора. България също има своите богатства - едно от тях е Странджа. ..., а в самата нея
най-голямото фолклорно богатство е танцът на нестинарите.
     Нестинарството е неразбулено тайнство в българската обредност и народопсихология. Танцът
не е просто зрелище. Той се изпълнява от специални общности, служещи на и считани за покровителствани
от Константин и Елена. Играе се в тяхна чест в началото на лятото. На този ден хората се събират,
за да видят красотата, да почувстват магията на танца и да се пречистят душевно. Извършват се обреди
и навсякъде кипи приготовление. Жените са облечени в традиционните носии, обшити със сребърни монети и
с най-различни цветя още рано сутринта. От всички страни звучат прочутите нестинарски песни, които те
упояват и те подканват да запееш:

Свети Кустадине /2/    Огън ще падне, мамо,
прифати и мене, Божне ле,                       огън ще падне
прифати и мене.                                 на хорищету, мамо,
                                или:            на църквищету.

Свети Кустадине /2/                             Та ме прифати, мамо,
прифати и мене, Божне ле,                       та ме прифати
мене и коньче ми.                               четири моми лефтери
                                                и четири женени.

     Ето я и кулминационната точка. Танцът започва с живописните кръгове на нестинарите окло огъня.
Те държат в ръцете си иконата с образите на Константин и Елена и им се молят да излезнат живи и здрави
от огъня. В огъня влиза само този, който не се страхува от него. А самият огън прилича на изскочила от
слънцето огнена маса, която по-скоро ти дава енергия, отколкото всява страх. Танцът завършва с
Костадиновското хоро. Според легендите, който се е разболял от неизлечима болест и влезе в огъня,
ще излезе здрав. А може би това наистина е така, защото нестинарите преди да пристъпят в огъня, усещат
една тръпка, която е тяхната вяра в това, което правят, излизат от огъня невредими и някак по-различни.
Лицата им трябва да имат специално излъчване. Тази руменина, която виждаме на лицата им, има същата
сила като великденското яйце. Танцът е отпускащ и това отпускане те кара да чувстваш, че не вървиш
по гореща жар, а по хладен пясък, като волна птичка, която току що е посрещнала първия пролетен ден
и е кацнала на позатопленаа земя а клъвне трошичка, за да възвърне силите си. А когато излезнеш от
огъня, усещаш, че имаш сила чак до следващата игра, когато отново напълваш резервоарите на живота
с енергия.