Обикновено Чудо

..........

Когато светлините угаснаха и стопанката се отправи към спалнята си, в широкият хол се възцари тишината на зимната нощ.

И сякаш само в още пращящата цепеница в камината, мигащата украса на елхата и тиктакащият стенен часовник остана някакъв живец.

Но не беше така.

Стрелките на часовника бавно се приближаваха една към друга и в един момент се сляха.

Дванадесет бавни и отекващи в тишината удари възвестиха на обитателите на къщата, че е настъпила Полунощ.

Когато ударите на часовника спряха, всичко отново утихна...

Да-а-а-а, Тишината...

Нещо помръдна в средата на коледното дръвче.

Чу се тихо шумолене. После нещо започна предпазливо да подскача надолу по клончетата и гирляндите. И накрая тихо тупна на дебелия килим.

Джуджето Тери се огледа предпазливо, а после тихо плясна три пъти с ръце и с тъничко гласче промълви:

- Коледна звезда, нека оживеят!

Нещо заблестя на върха на елхата. Над вълшебната пръчица на феята Яничка, се появиха от нищото сребърни искрици. Един въртоп от светлинки все по-силно и по-силно обвиваше коледното дърво от върха към основата му и заля подредените върху него играчки.

Една по една фигурките потрепваха, протягаха крайници като след дълъг сън и после бавно и внимателно се спускаха в подножието на елхата.

Ако някой жив човек ги видеше в този момент, нямаше да повярва на очите си. Или пък щеше да си каже, че сънува и че се случва някакво чудо.

Чудо ли казах?!

Да, наистина - какво по-прекрасно време от Коледата, за да се случи някакво, макар и малко чудо!

Чудо, като това, играчките, подредени на коледното дърво да оживеят...