ОЧАКВАНЕ | BgLOG.net

Очаквах те! Така и не дойде.
Вратата бе студена като зима.
Единствено гобленът със коне
нашепваше ми всъщност, че те има.

И като яма празно беше в мен,
обречен бях да дишам самотата.
Надеждите умираха съвсем,
а вярата танцуваше с дъжда.

И чашата с ракия ми тежеше.
В очакване, все в дъното се крих.
Часовникът отмерено болеше…
Аз пишех не във проза, пишех в стих.

Ти не дойде до първите петли.
Очите ми превърнаха се в рана.
Поетът се нуждае от сълзи,
измисля ги - ако такива няма.

Коментари

svetlina преди 18 години и 6 месеца

                 "В поезията няма сполука, когато тя успокоява и задоволява, а когато ни удивлява и запалва с нови стремежи към непостижимото. За нея Ландьор пита "дали не трябва да бъде отнесена към някое по-чисто състояние на усещане и съществуване"" - Ралф Емерсън
                "Като късче лед върху пламтящата печка стихотворението е длъжно самичко да стигне до своето стопяване... Най-скъпоценното му качество ще си остане това, че е изтекло и с пороя си е отнесло поета" - Робърт Лий Фрост
                "Те страдат, защото са поети, а са поети, защото страдат" - Рудолф Тьопфер