ОТНОСНО

Вярата и Надеждата. Казват Вярата, Надеждата и Любовта били едно цяло! Ще кажа не е съвсем така. От религиозна гледна точка те са едно неделимо цяло, като Отца, Сина и Светаго духа. Но ако се задълбочиш в тълкуването на тези две понятия ще откриеш съществена разлика..., а тя е следната:

Вярата е нещо, което приемаш за даденост, нещо, което приемаш напълно - без никакво съмнение, че е така. Вярата недопуска възможност за отрицание и колебливост. Или вярваш или не.

Докато при Надеждата, въпреки че на човек му се иска нещо да е такова каквото го иска, той допуска възможността за евентуален неуспех, провал или там за каквото става дума.

Вярата е нещо, което приемаш безусловно, в което си сигурен 100%. Хората уповаващи се на Надеждата не чувстват тази 100%-ова сигурност - те се колебаят. Колебанията могат да варират 0.01% до 100%, но специално колебанието свързано със надеждата варира между 50,1% и 99.9%. Защо така? - ще попитате. Защото всеки, а ако не всеки то повчето хора са свикнали подсъзнателно да възприемат онова, което за тях е добро, а не евентуалното лошо, което може да се случи.