ОТКЪСНАТ ЛИСТ

       Безпътния вятър прибрах под своята стряха

       и своите спомени събирам,

       загледан в звездите бездушни.

       Едва ли ще мога да пея за своето минало,

       задавен от ярост и мъка...

       От ден на ден все по-безскрупулен става

       електронния ни свят.

       Увличам се по преходни кумири

       и търся себе си в живота.

       Навлизам в него с плахи стъпки

       да не би със нещо да изплаша

       свойта преуспяваща съдба...

       Разглеждам пъстрите витрини

       и ми се ще да закрещя

       от толкоз много сивота,

       от толкоз много самота!

       Навсякъде край мен смърдят и гният

       продадени сиви души,

       озъбени скелети в кожи облечени,

       яхнали луксозни коли.

       А хората къде са милите?

       Аз виждам само манекени-

       луксозна външност без душа,

       без разум,без чувства,без идеи...

       О,Боже!Сън ли е това!?

       И губя се и пак се питам-

       безименен,самотен,уморен...

       Ще бъда ли човек в живота си

       ... или бездушен манекен?!