ОТ НИЩО НЕ СЕ СРАМУВАМ !!!!!
Не се срамувам и от себе си. Дори и когато прекаля с алкохола и сутрин ми е криво. Дори и когато съм поркал Флирт в кварталното гаражче с пиендетата. Не се срамувам, а се псувам, обаче това е друго нещо. А и след закуската, хладния душ и упсарина- тогава дори и не се псувам. Освен това жената е добра и никога, когато ме види почерпен не ми е казвала сакралното семейно "Не те е срам....пияница с пияница...." ! Защото и тя, милата знае, че няма нищо срамно в това един мъж да си пийне, особено добряк като мен :) А и има цели народи дето изобщо не изтрезняват, буквално и преносно, ама хич и не помислят да се срамуват от това.
И аз продължавам да не се срамувам. Не се срамувам и от дадеността, че съм пушач. Пуша по 2 кутии. Обаче не се срамувам. Какво му е срамното. Пуши ми се-пуша!
Не се срамувам и когато са ме обвинявали в смъртни грехове. Да се срамуват тези, които са ме обвинявали, защото обвиненията им не са истина.Пък и отдавна изобщо не ми пука какво говорят за мен разни мижитурки. И съвсем не се срамувам от това , че не ми пука!
Не се срамувам и от джипа си. Дори си го карам с кеф, особено през зимата. Е- може да го сменя - с Lexus RX400 h или Subaru Outback, а и кабрио ми се кара, особено през лятото, но-каквото дойде. Не бих се срамувал и ако всички карат такива коли, които на тях им допадат. По-скоро е срамно, че доста хора карат дараци по на 20-25 години, но и за това- те да си се срамуват.
Не се срамувам и от държавата си. България е като всички останали държави. В някой отношения е гадничка, но в други- готина. Така е навсякъде. НЕ съм съгласен с Коприва, че страната ни е мизерна и корумпирана. Мизерни и корумпирани са т.нар. политици, но не България. Освен това- нещо много важно- ТУК има атмосфера! Мисля си, че финландците повече трябва да се срамуват. Първо- климатът им е отвратителен, второ- живеят на сух режим, в резултат на което се напиват като говеда при първа възможност, трето- това е страната с най-много самоубийства... нищо че е с много висок стандарт и четвърто - жените им са много грозни... Яд ме е, че те поне успяха да се измъкнат от руската мечка стръвница, а ние -не, обаче това не е за срам, а за яд.
Да- яд ме е на нашите управляващи. Не само заради пълзенето пред Путин, Брюксел и Вашингтон. Яд ме е, защото не са никакъв елит, а банда помияри, интересуващи се само от жалкото си собствено съществуване. Яд ме е, че са пъзльовци. Яд ме е, че дори и някой арабски държави са по-уредени от нашата. Яд ме е, че нямаме пътища, а най-ме е яд, че няма кой да натика всичката тази паплач на някой стадион. Но не ме е срам. Нека политиците се срамуват.
Аз си мисля, че бих се справил по-добре. Обаче хич не се срамувам да призная, че и да си управляващ не е никак лесно. Защото знам, че едно е да гледаш една работа отстрани и да казваш- ебаси кви пари взема тоя, а нищо не бачка...а съвсем друго е ти да си на неговото място. Обаче и от това- че не съм управляващ и от това не ме е срам.
Изобщо - не виждам от какво да се срамувам. ДА се ядосвам /малко/ може, обаче срам- не! Защото срамът ражда само и единствено самосъжаление. Виж- яд, злоба- това са по-сериозни неща и по-добри резултати дават!
Много се радвам за успехите ти Белеф!+от мен,че си постигнал българската мечта,за спокоен,щастлив и хармоничен живот!+и за това,че караш кола,която харесваш,имаш жена,която те разбира и обича и деца,с които се гордееш!
Разбира се,че атмосферата в страната ни е специална и магнетична-като природни дадености е мечта за повечето народи по света(щях ли в противаен случай да се прибера?).Естествено,че някои от политиците са мизерни и корумпирани,не ми извъртай думите!Срамувам се,че създават такъв имидж на страната ни!Ти харесваш ли Миков и какво мислиш за изказванията му?
Идеята ми е повечето българи да си постигат мечтите в страната и да не са принудени да я напускат,за да оцелеят!Да имаме социалната политика на Финландия и отношението им към пенсионери,изоставени деца и хора в неравностойно положение!За климата си нямат вина!
И аз не се срамувам от неща и хора в личен план,а от политика,за която по света сочат с пръст България!
Може и да отида във Финландия,но на гости!Имах колежка финландка.Разказваше ми,че си харесва и климата и приридата в страната!Преди да проходи се научила да кара ски!Държавната им политика била насочена към опазване на природата и затова нямали магистрали(не съм проверявала,преразказвам).Показваше ми снимки на огромна къща сред снега,в която живее семейството и и паркинг за колите на гостите,които канят!
А за боя, питай вътрешния ни министър!Не знам!В ареста не бият!Някой да се е оплакaл от нанесен побой?Само "лумпени и наркомани"си изпускат в тая държава нервите,но "полицията реагира професионално",както доказа проверката и оня 60-годишният,който починал в ареста изобщо не е потърсил медицинска помощ-питай проверката!
В продължение на това аз ще кажа, че се гордея.
Гордея се с предците си. Гордея се с родителите си. Гордея се че запазих координатната система дадена от бабите, дядовците и родителите ми. Гордея се, че въпреки острите завои и високата скорост на живота не разпилях ценностите си. Гордея се, че като видя някой да има, аз го благославям и казвам: "Дай Боже всекиму".
Гордея се, че научих много хора да "ловят своята риба", вместо да чакат друг да им я даде.
Гордея се, че останах в родината си с ясната мисия да съзидавам, въпреки примамливите презокеански предложения.
Гордея се, че винаги съм бил непримирим към мърлячите и корумпираните и съм печелил за съюзници много обезверени хора.
А за лошите политици, корумпираните и крадците се чувствам отговорен. Защото все още малко непримирими крачат редом с мен. Защото понякога не знам какъв е пътят.
А съм длъжен, защото: Гордея се с децата ни. Защото те ни повтарят. За щастие не във всичко.
Келвинатор- ние с джиповете....... ::))
Ген - естествено е да няма от какво! Вдигни гордо глава и ...... други работи::))Аз пък се срамувам. От това, че си позволявам да живея в такава държава, която принизява критериите ми до абсолютния минимум. От това, че съм много добре наясно, че този начин на живот затруднява родителите ми, сина ми, близките ми – и все пак живея тук. От глупавия си идеализъм се срамувам най- много, от странната идея „Все някога ще се оправи – когато се промени мисленето”. Защото мисленето се променя, когато има желание за промяна. А такова желание се вижда много рядко. Съгласна съм, че има много красота в България, има ценна история, има добри хора – но все пак един разумен човек трябва да си направи сметката кое е повече – положителното, или отрицателното. Аз виждам доста повече отрицателни черти, които ме карат да се срамувам, че съм предпочела тях.
И изобщо – аз съм тази която дава баницата и трябва да се срамува , а не този който я е взел и изял отдавна.
Ако на твоята въпросният клавиш е на един ред, той ще бъде на третия. Та опитай се да го натискаш от време на време. Можеш да използваш този клавиш за да отбележиш начало на нова мисъл. Ако намериш в себе си силите да си наложиш да го натискаш след като си натиснал точката шест пъти, полека-лека ще свикнеш и ще се чудиш как си могъл да живееш без този вълшебен клавиш.
Използването му ще направи написаното от теб по-приятно за четене и от там -- по-лесно за разбиране. Животът ти ще стане по-лесен и приятен, а околните ще погледнат с друго око на твоята личност. Ще намериш много нови приятели, дори може да завъдиш и харем. Просто опитай!
Срамуваме ли се? Ами... май не! ообено, когато сме безпочвено самоуверени на базата на действителността, но ако.....ти си...може би....
Опоскаха грешните страсти душите ни.
Сега сме готови съвсем за ковчега на Ной.
И честни, и скромни, накратко – възпитани.
Безлични почти – ама точно герой до герой!
Гребем алчно хитрости, мъдрост изстрадана
от чужди житейски неволи, от мъжки сълзи.
Та даже стремежът нищожен е ад за нас.
Та даже надеждата клета със срам ни грози.
Дали ни боли? Че защо... Ами смисъла?
Петите презряха до гроб нестинарската жар.
От дързост и вяра така ни е писнало –
нелепи мълчим, относително млади макар.
Това е. Живеем. Без мъки сизифови.
Проспали съдбовния миг на Икар и Давид.
Ще хленчат при мисъл, при намек за риск дори
Склонените наши, навреме уврели глави.
Н. Слатински