ОБРАЗОВАНИЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА НЕСПЕЦИАЛИСТА
ЗА РАЗВЛЕЧЕНИЯТА
В детската градина и началното училище освен игри друго не си спомням.
В прогимназията имаше вече пионерски дом, там преди всичко ходиха музикантите,
имаше и други кръжоци, но не обичах много да съм обвързан.Игра, игра и пак игра.
Волейбол, народна топка, по малко футбол и каквото ни дойде на ум. Участвах в един моряшки танц, който беше включен в програмата
за преглед на художествената самодейност на училищата. В танца участваше и моя съученик споменат, че станал артист. Кой да ти чуе по уредбата след последния
час на седмицата /учихме и в събота/ ,че прегледът ще бъде в неделя в читалището.
Ние цяла седмица се гласихме да ходим в близкото село при дядо му , готвел много
хубав боб. Търсели ни в неделя сутринта няколко пъти, аз живея на 50 крачки от читалището.
Никой не знае къде сме. Какъв гаф сме направили разбрахме още вечерта.
Това се случи в края на учебната година. Последният учебен ден по радио-уредбата
съобщават решенията на учителския съвет. Още в началото прозвучава моето име и това на артиста “ за неотговорно……..намалява се поведението им с една единица”
Съобщението продължи, но нищо не чувах. Ужас няма време за повишение, това беше последен съвет за годината. Стъписани бяха и съучениците ми.По едно време се вдигна шум и почнаха да ме блъскат радостно по рамото. Моят приятел с прецаканото
поведение хилнат до уши. Разбрах какво са съобщили по уредбата “ за добро…..
..им се повишава поведението на….”
В гимназията живота беше много по разнообразен.. Спорт: лека атлетика, баскетбол, волейбол се играеше всяка свободна минута. Имаше ежегодно ученически спарткиади. Провеждаха се в ралични градове, битката се водеше между Стара Загора, Сливен, Ямбол, Казанлък, Нова Загора, Чирпан за тези градове си спомням. Някой от запомнящите се състезатели след години ги виждах на стола на ВИФ. В гимназиите
имаше организирани ЮСШ /юнашески спортни школи/ т.е. по активно спортуващите бях в тях. Всеки срок се провеждаха между училищни състезания по лека атлетика, баскетбол, волейбол. В отборите влизаха предимно 10 и 11-ти клас. Аз бях пенкилер т. е. за всичко ставах и ме включваха там, където можех да се класирам до 6-то място, за да взема точки. Имах си корона дисциплина, копие, благдарение на него,
гащета и фанелки/ потници/ през гимназялните години не са ми купували, такива бяха наградите.
Забави или както сега им казват купони, бяха голяма рядкост. Рдиоуредбата свири и ние танцуваме. Танцувачите сме малко, затова повечето танцуващи двойки са момиче с момиче. Плочите са танго, валс, румба / игрехме я бързо/ всичките от времето на родителите ни. Най хубави купони ставаха по летните лагери, един акордеонист и оркестърът е готов. Развиваше се много художествената самодейност. Традиция беше нашата гимназия да се представя с някой пиеса. Играли са Любомир Кабакчиев, Видин Даскалов, но съм бил малък. Бях 6-ти клас, когато Стефан Гецов игра главната роля в пиесата “ Американци”, от американски автор с тематика след 2-та св. война. Следващата постановка беше “Защо мистър Бидъл” пак американска пиеса за расизма. По мое време бе поставена”Снаха” знаете от кого е. Не участвах като артист, но правех декорите и бях гримьор. Ходехме да играем и по селата. Учителят по рисуване и учителят по пеене бяха съответно режисьор и деригент на градския самодеен театър и оперета, затова тази дейност имаше традиции. Много популярни стари шлагери са от учителя по пеене.
. Негова беше и музиката на оперетата “Червената шапчица” ,в която бях ловецът беше ми разрешено само да си отварям устата, когато се пееше в хор. Не бях толкова зле в музикално отношение, свирех на ЕС алта в гимназиялната духова музика, която ръководеше той,но като певец бях и съм абсолютна нула. В гимназията имахме трупа за народни танци и танцова трупа за руски, полски и не помня още какви танци. Играехме в поделенията, в оперетите на самодейния театър.Този път не бях само гримьор , но и танцьор.Незнам в другите гимназии и техникума дали издаваха като нас
стенвестник всеки понеделник. Състоеше се от две части, горната половина на кадастрона официалната част “СРЕДНОШКОЛЕЦ” статия за знаменателно събитие или годишнина на известна личност ,учен, писател ,политик. Долната част “БОЗДУГАН- за двойкаджии лауреати и средношколски корави глави “ тука беше интересната част.
Подготвяхме вестника в неделя в учителската стая, защото само там имаше голяма маса. Аз бях по долната част. Рисувахме карикатури от ежедневието . Всички чакаха с нетърпение в понеделник да свърши физзарядката и да минат благополучно входната митница, за да видят, кой е изтипосан на вестника. На третата година баш художникът – синът на учителя по рисуване-режисьорът, завърши гимназия и почнахме да се редуваме за горната част. Веднаж ми се падна Ломоносов,криво ляво оправих се, но на втория път, Сталин. Взех кадастрона в къщи, гледам от един вестник популярния му портрет, както се казва, пиша бриша, нищо не става. Стъмни се, а освен мустакът нищо
друго не е наред. По едно време пристига Чудомир да пита, къде е отишел приятелят му Диньо попа, такава им беше уговорката, когато се търсят. Погледна върху какво се мъча усмихна се и ми обясни как най лесно се рисува портрет.” Чертаеш две решетки от квадратчета, едната на картината от където гледаш,другата там, където рисуваш.
След това прерисуваш квадратче по квадратче и готово, но това не е рисуване, а чертане.” Взе ме в групата,която обучаваше по рисуване в ателието на музея, за съжалиние само два пъти бях, Чудото поради болест прекъсна тази дейност.
‘Някой ще каже “ тоя пък , кога е учел ? “, още от отделенията се научих, че ако внимаваш в час половината урок е научен. Домашните си пишех и уроците учех
в междучасието. Това въобще не е за препоръчване, понякога виждах зор, но криво ляво се оправях. От малък се нучих да уча на шум. В къщи бяхме четери деца и почти всяка вечер гости,а леглото ми беше
в същата стая. Имали тишина се разсейвам. Като студент често съм отварял прозорците за шум, интересно че в библиотеките тишината не ми пречише.
Сетих се за още щуроти, които сме вършели в час, но няма да ги спомена, има опасност някой хлапе да ги прочете.
ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО, РОДИТЕЛО-УЧИТЕЛСКИТЕ СРЕЩИ
И ЛЮБОВТА ДРУГИ ПЪТ.
В детската градина и началното училище освен игри друго не си спомням.
В прогимназията имаше вече пионерски дом, там преди всичко ходиха музикантите,
имаше и други кръжоци, но не обичах много да съм обвързан.Игра, игра и пак игра.
Волейбол, народна топка, по малко футбол и каквото ни дойде на ум. Участвах в един моряшки танц, който беше включен в програмата
за преглед на художествената самодейност на училищата. В танца участваше и моя съученик споменат, че станал артист. Кой да ти чуе по уредбата след последния
час на седмицата /учихме и в събота/ ,че прегледът ще бъде в неделя в читалището.
Ние цяла седмица се гласихме да ходим в близкото село при дядо му , готвел много
хубав боб. Търсели ни в неделя сутринта няколко пъти, аз живея на 50 крачки от читалището.
Никой не знае къде сме. Какъв гаф сме направили разбрахме още вечерта.
Това се случи в края на учебната година. Последният учебен ден по радио-уредбата
съобщават решенията на учителския съвет. Още в началото прозвучава моето име и това на артиста “ за неотговорно……..намалява се поведението им с една единица”
Съобщението продължи, но нищо не чувах. Ужас няма време за повишение, това беше последен съвет за годината. Стъписани бяха и съучениците ми.По едно време се вдигна шум и почнаха да ме блъскат радостно по рамото. Моят приятел с прецаканото
поведение хилнат до уши. Разбрах какво са съобщили по уредбата “ за добро…..
..им се повишава поведението на….”
В гимназията живота беше много по разнообразен.. Спорт: лека атлетика, баскетбол, волейбол се играеше всяка свободна минута. Имаше ежегодно ученически спарткиади. Провеждаха се в ралични градове, битката се водеше между Стара Загора, Сливен, Ямбол, Казанлък, Нова Загора, Чирпан за тези градове си спомням. Някой от запомнящите се състезатели след години ги виждах на стола на ВИФ. В гимназиите
имаше организирани ЮСШ /юнашески спортни школи/ т.е. по активно спортуващите бях в тях. Всеки срок се провеждаха между училищни състезания по лека атлетика, баскетбол, волейбол. В отборите влизаха предимно 10 и 11-ти клас. Аз бях пенкилер т. е. за всичко ставах и ме включваха там, където можех да се класирам до 6-то място, за да взема точки. Имах си корона дисциплина, копие, благдарение на него,
гащета и фанелки/ потници/ през гимназялните години не са ми купували, такива бяха наградите.
Забави или както сега им казват купони, бяха голяма рядкост. Рдиоуредбата свири и ние танцуваме. Танцувачите сме малко, затова повечето танцуващи двойки са момиче с момиче. Плочите са танго, валс, румба / игрехме я бързо/ всичките от времето на родителите ни. Най хубави купони ставаха по летните лагери, един акордеонист и оркестърът е готов. Развиваше се много художествената самодейност. Традиция беше нашата гимназия да се представя с някой пиеса. Играли са Любомир Кабакчиев, Видин Даскалов, но съм бил малък. Бях 6-ти клас, когато Стефан Гецов игра главната роля в пиесата “ Американци”, от американски автор с тематика след 2-та св. война. Следващата постановка беше “Защо мистър Бидъл” пак американска пиеса за расизма. По мое време бе поставена”Снаха” знаете от кого е. Не участвах като артист, но правех декорите и бях гримьор. Ходехме да играем и по селата. Учителят по рисуване и учителят по пеене бяха съответно режисьор и деригент на градския самодеен театър и оперета, затова тази дейност имаше традиции. Много популярни стари шлагери са от учителя по пеене.
. Негова беше и музиката на оперетата “Червената шапчица” ,в която бях ловецът беше ми разрешено само да си отварям устата, когато се пееше в хор. Не бях толкова зле в музикално отношение, свирех на ЕС алта в гимназиялната духова музика, която ръководеше той,но като певец бях и съм абсолютна нула. В гимназията имахме трупа за народни танци и танцова трупа за руски, полски и не помня още какви танци. Играехме в поделенията, в оперетите на самодейния театър.Този път не бях само гримьор , но и танцьор.Незнам в другите гимназии и техникума дали издаваха като нас
стенвестник всеки понеделник. Състоеше се от две части, горната половина на кадастрона официалната част “СРЕДНОШКОЛЕЦ” статия за знаменателно събитие или годишнина на известна личност ,учен, писател ,политик. Долната част “БОЗДУГАН- за двойкаджии лауреати и средношколски корави глави “ тука беше интересната част.
Подготвяхме вестника в неделя в учителската стая, защото само там имаше голяма маса. Аз бях по долната част. Рисувахме карикатури от ежедневието . Всички чакаха с нетърпение в понеделник да свърши физзарядката и да минат благополучно входната митница, за да видят, кой е изтипосан на вестника. На третата година баш художникът – синът на учителя по рисуване-режисьорът, завърши гимназия и почнахме да се редуваме за горната част. Веднаж ми се падна Ломоносов,криво ляво оправих се, но на втория път, Сталин. Взех кадастрона в къщи, гледам от един вестник популярния му портрет, както се казва, пиша бриша, нищо не става. Стъмни се, а освен мустакът нищо
друго не е наред. По едно време пристига Чудомир да пита, къде е отишел приятелят му Диньо попа, такава им беше уговорката, когато се търсят. Погледна върху какво се мъча усмихна се и ми обясни как най лесно се рисува портрет.” Чертаеш две решетки от квадратчета, едната на картината от където гледаш,другата там, където рисуваш.
След това прерисуваш квадратче по квадратче и готово, но това не е рисуване, а чертане.” Взе ме в групата,която обучаваше по рисуване в ателието на музея, за съжалиние само два пъти бях, Чудото поради болест прекъсна тази дейност.
‘Някой ще каже “ тоя пък , кога е учел ? “, още от отделенията се научих, че ако внимаваш в час половината урок е научен. Домашните си пишех и уроците учех
в междучасието. Това въобще не е за препоръчване, понякога виждах зор, но криво ляво се оправях. От малък се нучих да уча на шум. В къщи бяхме четери деца и почти всяка вечер гости,а леглото ми беше
в същата стая. Имали тишина се разсейвам. Като студент често съм отварял прозорците за шум, интересно че в библиотеките тишината не ми пречише.
Сетих се за още щуроти, които сме вършели в час, но няма да ги спомена, има опасност някой хлапе да ги прочете.
ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО, РОДИТЕЛО-УЧИТЕЛСКИТЕ СРЕЩИ
И ЛЮБОВТА ДРУГИ ПЪТ.
Ачо, сега голям шум се вдига около санкциите за ученици - каквито много общо ги е предложил министър в новия си законопроект. Хрумна ми, че ако разказваш щуротиите - заедно с "как са санционирани" - вероятно ще има образователен, а не вдъхновяващ за щуротии ефект. Обаче първо за любовта и родитело-учителските срещи, моля.