ОБРАЗОВАНИЕТО ПРЕЗ ОЧИТЕ НА НЕСПЕЦИАЛИСТА

 

Става въпрос за образованието или по точно спомени за периода в детската градина 1945-46, отделенията 1947-51, прогимназията 1951-53, гимназията 1953-57г.
УЧИЛИЩНАТА БАЗА
В града имаше полудневна детска градина , на две смени,къща с голям двор и една целодневна в къщата на Неофит Бозвелиев, почти без двор, но съвсем наблизо до възвишение сега парк. Обзавеждането- столчета, нещо по стените за украса,
нямаше играчки в стаята, а в двора пясък за игра. Учеха ни на песни и игри разказваха ни приказки. В целодневната градина не съм бил и не зная, какво е имало. Повечето деца сами ходихме на градината, затова често не стигахме до нея, но това не притесняваше ни родители, нито учителите.
  Всеки квартал до кварталната черква имаше начално училище с няколко класни стаи,  
  двор за игра, спортно имущество никакво.

В прогимназията и гимназията съвсем съм сигурен с какво спортно имущество разполагахме, защото имах ключ за складовете. Когато останем да играем след часовете да прибера имуществото. В прогимназията в склада имаше две кожени волейболни топки и една волейболна мрежа.двор с едно волейболно игрище,нямаше зала Прогимназията беше една в града. В гимназията- две волеболни топки ,,две баскетболни, гюле, диск , 3-4 копия, бамбуков прът за овчарски скок, две волейболни мрежи едната скъсана, някой дребни пособия и най ценното около десетина чифта ски, обуща, клинове и анорака. Имахме зала с висилка, кон, коза, успоредка и няколко дюшека, на двора две баскетболни и едно волейболно игрища, трап с пясък. Може да съм пропуснал нещо, по скоро в бройките.
Класните стаи в прогимназията и гимназията са с чинове от стария тип, черна дъска, кофа с вода и парцал. Нямаше кабинети, само по физика в гимназията. В града имаше и има механотехникум, който се обзавеждаше от Арсенала и базата му беше доста солидна.
Химико технологически институт/ХТИ/ в София не помня да е имал спорна база, но и аз вече не спортувах. Лабораторната база, като за техникум, но основната база бяха заводите.  
   
УЧИТЕЛИТЕ
Имал съм от млади, за първа година , до възрастни учители. Не си спомням случай някой учител да нагруби ученик. Имаше един двама учители по гръмогласни, които се 
чуваха в цялото училище, когато преподаваха урок. Ние също,като сегашните ученици шумяхме от време на време, особенно при младите. При по възрстните само да спрът да говорят, така ни поглеждаха, че всичко замираше. Всеки учител преподаваше материала и изпитваше по различен начин. В прогимназията по математика учителят Малчев, щом влезе в час 
вадеше от мантата тефтерчето изброяваше десетина номера, четерима на дъската, разделена на 4, даваше им задачи, а останалите на стената до вратата, като наказани, ни задаваше въпроси. На тези на дъската пишеше оценки в бележника, а на останалите само в неговия тефтер,имам чуството, че всяка седмица ме изпитваше.В гимназията в осми клас,тогава бяхме Първа мъжка гимназия, /на следващата година ни смесиха/, първи гимназиален час , аз с един мой съученик от прогимназията се гоним пред дъската и се ритаме само по задника нещо като борба, кой да е дежурен. Не сме чули втория звънец , не виждаме, че вратата се отваря и една дълга навита географска карта ни чуква по главите. Така започнах гимназията с час по география при учителя Попов / Попито/. При него не можеше да се гъкне. Изненадата дойде на следващия път , когато имахме за втори път география. Първият час мина в запознаване на учиттеля с учениците и нещо като въведение в географията.
По традиция, вторият час не се изпитва , само се препитва от место и започва преподаването на основния материал. Но както е казал журналиста П. Бучаров ДА, ДА ама НЕ още не ни знаеше имената, затова ни посочваше и хайде на дъската. Първо двамата ритачи, след нас още четерима, задава въпрос, гледаш като пукел и мълчиш, сядаш си с двойка и така шестимата. Следващият час същото се повтаря със същите герои.На по следващият час при две двойки, кой да ти учи , но историята се потретва и станаха двойките по три. 
Ела да видиш как се учи география. Готови като пионерчета чакаме за изпит, ама пак Бучаровата. Изпитаха всичките по веднаж нашият ред не идва, другите по два пъти, а 
ние все чакаме. Остават няколко часа и годината свършва. За отличен кой ти мисли, 
правим опит за разговор с Попито, само ни поглежда и подминава. Един от потерпевшите е син 
на учителя ни по химия, може би най възрастния в гимназията.На улицата сме пред къщата, където живее нашият съученик, извикваме го и го кандърдисваме да говори с баща си т.е. да ходатайства пред Попито да ни изпита. Голям зор видяхме докато го кандърдисаме. Тошката отиде в къщи, там беше баща му. Последна надежда. Не след дълго Тошката излиза със зачервена буза, въпросите бяха излишни Последният час един от другите съученици, без да го молим направи опит да склони Попито да ни изпита, поне по една тройка да ни остави за годината, а Попито му казва “защо да ги изпитвам те знаят материала по добре от мен” За годината на шестимата писа отличен. Бяха минали 25 г. в един сукак, през декември 
виждам Попито се задава насреща, мигновенно си вадя ръцете от джобовите и посягам да си сваля шапката, макар че бях без шапка. До колкото имам информация за 
шестимата “герои” един е академик, един е професор, двама доценти до преди 10г. може би вече професори, ако не са пенсионери, един артист и само моя милост кандидат депутат от партията на BGLOG.net.
 В ХТИ професорите бяха ерудирани личности. Повечето бяха немски и френски възпитаници. Нашият заведуш катедрата беше съветски възпитаник с голям практически опит, 17 години директор на един от най големите химически комбинати
В СССР. Два пъти е бил на доклад при Сталин по време на войната, относно амониевата силитра, която е 3/5 от взривното вещество за снарядяване. Това го научих, когато ни събраха в голямата зала, да заклеймим култа на Сталин, след доклада на Хрушчов, Дадоха думата на професора, той да свърши тази работа
Професорът започна според указанията, но се увлече и почна да разправя с каква компетентност Сталин му задавал въпроси и….Наложи се да го прекъснат и благодарят.
Какво да се прави възрастен човек. Малко се увлякох и аз , но искам да ви уверя, нашите вузове имат добри преподаватели и слаба материална база, впрочем това и децата го знаят.Не се е намерил куражлия да опише професорските гафове, кандидат студентските, ТВ и радио водещите гафове ряпа да ядат.
 ЗА ДИСЦИПЛИНАТА, РАЗВЛИЧЕНИЯТА,ВЪЗПИТАНИЕТО, РОДИТЕЛО-УЧИТЕЛСКИТЕ СРЕЩИ И ЛЮБОВТА ДРУГИ ПЪТ.