ЗА РОДИТЕЛО- УЧИТЕЛСКИТЕ СРЕЩИ
По този въпрос съм най некомпитентен, ще разберете защо. Тогава се казваше първо отделение. Първи учебен ден. Изкъпан, докаран като за празник, сестра ми, която е 6 г. по голяма от мен, ме води за първия учебен час в училище, което не е за нашия квартал, но там имало място.Голям късмет, че комшиите попитали, къде съм записан,
та се сетили, че дошъл и моя ред за училище.С филия в лявата ръка минаваме през площада, а погледа ми в табелите на магазините, сладкарница, аптека, хлебарница, кооперацията за сол,захар, ориз, сирене…изобщо за ядене. В обущарската улица:кожухарница, сарачи, калпакчии, кошничари и обущари, последните не са най много, но защо улицата я наричат “обущарска” не знам, не знам и какво пише на табелите на всички тези магазинчета. Знам само, че бръснарският салон на баща ми се наричаше “ Севиля “, а фризьорският салон имаше табела, но нямаше име. Знам че като се върна от училище ще прочета всички табели и ще знам магазинчетата как се казват, няма да казвам “ пих боза при бай Стефан Чиплака “ или “ купих захар от Любчо” , а ще казвам съответното име. Е това с четенето на табелите се размина с времето, но това че сестра ми ме заведе на училище остана за мен знаменателна дата. Това беше първият и последен контакт на родителското ми тяло с училището. Сещам се и за още една среща на родителското тяло с представител на училището. Баща ми, известен като бай Кольо фризьорът, правил прическа на една постянна клиентка,та от приказка на приказка тя го попитала, как са децата и баща ми заразправял, големите син и дъщеря се задомили, а малките син и дъщеря пораснали, но още ученици. На въпроса в кой клас е и в кое училище учи синът му? Бащата отговорил “в гимназията учи, днес беше преди обед” Жената, която знаела точният отговор му казала “ бай Кольо, аз от две години съм му класна “, а той се очудил “ А тъй ли?”. Като студент, когато си идвам във ваканция всеки път майка ме питаше “ Иване, ти какво учише? “, а баща ми “ Сине, кога ще завършиш? “ . Има една поговорка , която всички я знаем “ Крушата не пада далеч от дървото.” Уверявам ви, самата истина е, жената се обадила, че няма да успее да отиде на родитело- учителска среща, да отида аз. Няма проблем, да ама в кой клас беше, как се казваше класната? Училището го знаех, до скоро живеехме на 20 крачки от оградата му. Тези въпроси си зададох на път за училището. Срещам една позната бивша лелка от градината, питам я, а тя вдига рамене и казва “ Ами знам, че е възрастна.” Училището пред мен, влизам па каквото ще да става. Питам един байчо от персонала къде са родителските срещи. Поне това знам, че са за всички класове. Отивам на горния етаж и от дъното на коридора започвам наред да надничам, белким видя някой познат на чиновете. Първата стая, хората си приказват, втората същото, само поглеждат към мен и продължават да си приказват. На третата стая отчаян поглеждам, но чувам “ Ето и на Албена баща и дойде , можем да започнем. “ сякаш без мен неможеха да започнат.
Това което ви разказах, не означава ,че нямам мнение за родиттело-учиттелските срещи. Срещите са необходими и в много случаи наложителни. Имаше срещи с присъствието на учениците, за разясняване мероприятия изискващи участието на родители и ученици, те обикновено завършваха със среща на учител, родител и ученик, по искане на учителя или родителя. Учителите бяха особенно тактични и не допускаха нагрубяване на ученика и в повечто случаи даваха препоръки на ученика или родителя.На другите срещи класните запознават родителите с общите проблеми и никога не говореха конкретно за някой ученик. Дори похвалата пред всички родители на някой ученик понякога довеждат до неприятности на съответните учители или родители. Винаги се намира някоя амбициозна маминка, която да създава такива проблеми. Сериозните забележки се правеха само на четери очи, учител-родител или в присъствието на класната, всяка забележка завършва с препоръка, как да постъпи родителя.
При проблемни деца желателно е да се взема мнението на всички преподаватели на ученика.
Не съм запознат с новите решения на министерството за наказания на учениците,но 
съм твърдо за регламентиране, навярно го има, на основни изисквания към училищата и учителите, а всяко училище да има разработен и съответно съгласуван 
вътрешен правилник. При записвание на детето в училището да се зпознава всеки 
родител и ако желае да запише детето си при тези условия посочени вправилника да 
се подпише. Ако в правилника пише, че ученика трябва да ходи на училище с пауново перо осигорено от училището и платено от родителите, трябва да се спазва, ако не, след предопреждение се освобождава ученикът от училището, дори да е принцът.
“ …това е толкоз просто и логично”, както е казал поета. Така се дава възможност да се създават елитни
училища и авторитетни преподаватели. Наказанията трябва да са такива каквито допуска училищният правилник. За едно и също провинение, наказанието не е задължително да бъде едно и също, но в същите рамки, за това са учителите да анализират и решават.  
 ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО И ЛЮБОВТА ДРУГИ ПЪТ