'ОБИЧАТЕ ЛИ ПОЕЗИЯ?' 2
ПРИЯТЕЛИ, РЕШИХ ДА ПУСНА ВТОРА ЧАСТ НА ПОСТИНГА 'ОБИЧАТЕ ЛИ ПОЕЗИЯ?'
Явно и вие като мен сте почитатели на хубавите стихове, така че защо да не си разменим още малко от тази красота и балсам за душата! Oчаквам вашите съкровени и споделени моменти от безбрежния океан на поезията!
Като начало давам отново предложението на Истина със стихотворението на Станка Пенчева,пуснато в първата част:
днес:
| от Istinata Pobejdava на 09 Април 2009, 20:56
Още едно стихотворение на Станка Пенчева :
Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,
Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...
Станка Пенчева
Хем съм зряла жена, хем към детството тичам.
А зад ъгъла нейде старостта ме фиксира
със надежда и нея да заобичам...
Не е нужно да моля като в стария шлагер:
"Ех,младост, върни се! Ти, старост, поспри се!"
Още няма в косите ми кичури бели,
още греят очите ми с цвят на кестени зрели.
Ала знам, че все някога ще угаснат очите
и снегът на годините ще покрие косите...
Но щом дойде Часът своя Дом да напусна,
като пролетен дъжд над света ще се спусна.
Всяка капка от мен стрък трева ще събуди.
Ще запеят потоци, ще трептят пеперуди.
В пролетния капчук ще звънти моят глас.
И макар да ме няма, ще съм с вас...
Ще съм с вас!
Не пиша за да причинявам зло.
(от слънцето на август раждам муза)
Обичам Господ, без да вярвам в Бог.
Когато ми е тихо слушам блус.
Не лъжа. Не убивам. Не крада.
Пари на заем, ако взема, връщам.
Не мажа с кръв вратите на врага си.
И чуждите любими не прегръщам.
Пуловери за никой не плета,
като разплитам нечии чорапи.
Когато ме целуна не разбрах,
че любовта е начин да отхапеш...
...
Разстреляха я с камъни. Защото
тя беше хубава като измислица.
В устите им сто дявола пустосваха.
Ръцете й се любеха със птиците.
Тя боязливо идeше към църквата
като молитва гола. Закъснявайки.
Очите й в очите им се блъскаха.
Винеше се. А тях ги оправдаваше.
Убиваха я бавно като вещица,
на клада от омраза и от завист.
Кръвта й тънко капеше. Безгрешна
и светеща. И по-красива ставаше.
...
Видях те, Боже. (Сигурно съм луда).
Измислях те, преди да те повярвам.
Изглеждаше спокоен. И ненужен.
Най-белият от всичките ми гарвани.
Поисках много. Бях нахално-горда.
Сега на колене те опознавам.
Защо му е на агнето намордник,
щом само тръните ни увенчават...?
Не ми помагай. Няма да се раждам.
И няма да възкръсвам вместо тебе.
Защото съм зачената от жажда,
аз също ще умра. Но като лебед.
Павлина Стоянова
Манка, "толкова те обичам" - прекрасно! А за Пушкин да не говорим - това е класика, издържала изпита на времето! Всичко е брилянтно - и стихът и изказът!
Dana,
"Когато ме целуна не разбрах,
че любовта е начин да отхапеш...-
Тoва е убийствено - ето затова обичам поезията! Страхотни са и другите стихове! Благодаря ти за предоставеното удоволствие да споделим мига!
Това е мое! Много съкровено, с много болка, избликнало като гейзер! Светла му памет!
Студено е! (на брат ми)
Студено е! дали навън или в душата?
Студено е! не топлят въглените, тихо е!
Часовникът е спрял, замислен в безвремието
дали е жив или умрял, дочува се стенание?
Разбираш, няма го - Човекът,
нo тук Душата е,
на заледено клонче, кацнала в реалността,
и, после, завинаги отлитнала,
отдадена на Вечността!
...
Колега, много пренебрежително и тенденциозно прескачате определен тип "постове", както винаги ... Няма да споря с Вас, защото всички знаем как всичко ще приключи. Иначе браво за Вашия "пост" и за стиховете, които сте наредили така умело, и Вие, и другите потребители след Вас.
П.П.: "Поезията" е поезия навсякъде независимо под каква форма. И за протокола, не се заяждам, а се чудя на вкоренения Български манталитет, който няма изкореняване. Знаете - за Нане и Вуте ...
Благодаря!Знам много стихове на Станка Пенчева,но това е ново за мен.И аз бих написала още едно.
НЕЖНОСТ
Докато сме млади,докато сме хубави
обичта край нас кръжи,кръжи.....
Очите ни срещат погледи влюбени,
ушите ни слушат мили лъжи.
И ний разцъфтяваме като горди кринове,
къпани от ласкави дъждове,
гонени от ветрове копринени,
блеснали в лъч мигновен.
Но когато очите ми избелеят
и по ръцете избият кафяви петна,
когато косата ми със снега се слее
и стана просто стара жена-
от всички,които са ме любили,
край мен ще остане само един
и за него аз винаги ще съм хубава,
неотделима както преди.
Станка Пенчева
и ти вярвах.
Аз пренебрегнах хорската мълва
и шепот с двусмислени слова-
целувките на ревностни приятели,
досадния рояк доброжелатели,
които ми намекваха открито,
че толкова наивни сме жените.
Аз исках да ти вярвам...
и ти вярвах.
Аз можеше със затворени очи да слушам твоя глас да ми звучи,
и с доверчиви стъпки,без съмнение,с обич и търпение,
да те последвам в мрак и мъки страшни,
каквато и беда да ни заплашва.
Но ти веднъж излъга.
Мен излъга.
Тя беше дребна,да,но бе лъжа.
Ти твойта строга дума не сдържа.
Не ти се сърдих.
Не те упрекнах.
Ни веднъж за нея не намекнах.
Ала в гърдите ми заби тревога...
Аз искам да ти вярвам...
Но не мога...
Браво, Манка, ти позна - Христо Смирненски е верен отговор!
Ето още едно ретро от него:
ЛЮБОВ ПОД ЛУНАТА
Роберт Бърнс
ФИНДЛИ
- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички! - каза Финдли.
- Не зная как си се решил...
- Реших се - каза Финдли.
- Ти май си нещо наумил.
- Май нещо - каза Финдли.
- При тебе ако дойда вън...
- Ела де! - каза Финдли.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем! - каза Финдли.
- При мен да дойдеш, току виж...
- Да дойда? - каза Финдли.
- До утре ти ще престоиш.
- До утре! - каза Финдли.
- Веднъж да минеш моя праг...
- Да мина! - каза Финдли.
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! - каза Финдли.
- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй!... - каза Финдли.
- Ни дума някому за туй.
- Ни дума! - каза Финдли.
Не е ли чудесно?:-)))
И Г Р А
Днес любовта не ще реши всичките ти проблеми,
не ще ти даде смисъл тя, ни вяра, нито цел.Човешките вълнения са сложни и големи -
неутолимия копнеж почти е без предел.
Затуй не ме измъчвай ти, не ме кори, любима,
че все не искам твоята душа да разбера!
Това, което давам ти, и туй, което вземам,
да бъде само миг покой, наслада и игра.
Александър Геров
Добър ден отново и благодаря !Винаги ми е било тръпка сама да откривам нови и различни автори.Мисля,че стиховете,които ще ви напиша сега не са ви познати.
ВРЕМЕТО ПО ОБИЧ
Някои измерват времето по слънцето,
други-по часовник,трети-по звездите.
Аз измервам времето по обич-
обичта,във всяко нещо вложена,
в думите,във жестовете,в погледа....
Колкото е по-наситен с обич,
толкова по-дълъг е живота.
Затова навярно на децата
им се струва,че ще бъдат вечни!...
Времето по Гринвич ме съсипва.
Колко е при теб часа,приятелю,
само че във времето по обич?...
О Б И Ч
Преди да си тръгна завинаги от света,
дано имам време,си казвам понякога,
макар безпричинно,макар непонятно-
да мога със всеки от вас да се скарам,
да мога със всеки от вас да се разделя,
за да не се случи да ме заровят в пръстта
с толкова много обичани хора в сърцето!
Здравко КИСЬОВ
До скоро!
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали обичаш многостишия,
но днешното реших да ти го пратя,
че сигурно и ти се притесняваш,
дали сме здрави, стига ли насъщният...
Не ни мисли. По малко остаряваме,
но иначе, отвътре сме си същите.
Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.
Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни
божествени и истински, и прави.
Но тъжно е, откакто си отиде.
И днес ти пиша, за да те помоля...
прости ни. Бяхме зли и те обидихме.
Ела си, Боже, в къщите. При хората.
Искам с горното стихотворение да ви поздравя с настъпващия светъл християнски празник Великден!
Да Го повикаме да се върне в душите ни и в домовете ни! - Ела си!
АМИН