О моя незабравима Младост - 2 :)

Мдам...как ви се струва? :)
На първи план е детската градина, в която съм бил като малък, а на втори е училището, в което съм учил.
Опитвам се да изтискам от гледката някаква красота, но ми е трудно. Единствено добрите спомени ме радват. А спомените са много :)
Ето например, в онзи блок в дясно от училището още живее един писател - Гео Донев. Като бяхме малки се сприятелихме с него и той ни направи клетка за птички. Той имаше любимо куче - Бари. То беше пудел и побеляваше заедно с него през годините. Преди няколко години издаде книжка - "Косите на Вероника", която бе посветил на своето любимо куче.
Този човек винаги ме впечатляваше. Веднъж се засякохме на спирката зад училището и му споменах, че отивам да чакам автобус 88 и се оплаках, че е много нередовен. А той спокойно каза:
Този автобус идва сутрин....и вечер. А друг път го попитах как е. Отговори ми с: По-добре от вчера и по-зле от утре!
Като изключим приятните спомени, гледката не е нито романтична, нито красива. Малко по-красива е гледката към Витоша, но сега планината е цялата в мъгла и не радва окото. Но понякога е така кристално чиста, че можеш да затаиш дъх от красотата и... :)