Няма значение кой е прав...
Добре.
Ето ни нас, ето ги и тях.
Ние сме добрите, а те... хм, разбира се лошите.
Битката на живота ни... По-скоро битката на годината.
Нашият малък личен Армагедон - последната битка между доброто и злото.
И да и не.
Истината е, че те са толкова добри, колкото и ние, а ние сме толкова зли, колкото и те. Всички са прави, просто си избери страна и я защитавай. Може би проблема е в избора на страна. Проблема винаги е в избора на страна.
А може би ние сме грешните, ние сме лошите, ние сме на страната на злото. Може би, но какво от това. Нали вече сме си продали душата.
И така идва момента в който няма значение кой е прав, важное аз на чия страна съм.
Както и да е.
Това са дреболии.
Знаете ли, кое е интересното.
Кърт Вонегът въобще не е написал онази страхотна реч до випуск 97.
Всъщност това е кратичко есе публикувано в Чикаго Трибюн и е дело на някоя си Мери Шмич.
Та така....
Ето ни нас, ето ги и тях.
Ние сме добрите, а те... хм, разбира се лошите.
Битката на живота ни... По-скоро битката на годината.
Нашият малък личен Армагедон - последната битка между доброто и злото.
И да и не.
Истината е, че те са толкова добри, колкото и ние, а ние сме толкова зли, колкото и те. Всички са прави, просто си избери страна и я защитавай. Може би проблема е в избора на страна. Проблема винаги е в избора на страна.
А може би ние сме грешните, ние сме лошите, ние сме на страната на злото. Може би, но какво от това. Нали вече сме си продали душата.
И така идва момента в който няма значение кой е прав, важное аз на чия страна съм.
Както и да е.
Това са дреболии.
Знаете ли, кое е интересното.
Кърт Вонегът въобще не е написал онази страхотна реч до випуск 97.
Всъщност това е кратичко есе публикувано в Чикаго Трибюн и е дело на някоя си Мери Шмич.
Та така....
Така влизаш във война, която едва ли е войната на живота ти: защото няма значение какво казваш, стига да имаш последната дума. И няма значение какво ти казват, защото ти и без това не слушаш.
Не искам такава война.