Няма го
Крача самотно по тротоара. Него го няма. Търся го с очи .... дали няма да го видя по случайност? Имам чувството, че го виждам непрекъснато .... но не, не е той ....
Приятелките ми много са ми се чудили колко държа на него. Как да кажа .... не можех без него. Той беше сякаш част от мен. Мое продължение. Караше ме да се чувствам свободна .... независима .... Наистина, единственото нещо, от което бях зависима, беше той....
Само той.... Някой (някоя) ми го открадна! А всъщност нещо не беше наред от известно време насам. Нещата не вървяха .... все нови и нови малки проблемчета ..... но аз нали го познавам добре, познавам всичките му особености .... Не, не казвам, че е перфектен! Има си свойте недостатъци .... имаше! Но аз си го обичах....
Знаете ли, аз .... всъщност от самото начало знаех, че един ден този ден ще дойде. Че ще го загубя .... но някак не мислех, че ще е точно в този уийкенд... Тази събота и неделя заминах за Саарбрюкен. Той остана тук. За последно го видях пред института ми.... И тогава дори и не подозирах, че този път ще е последен...
Какво ли не съм изживяла благодарение на него. Той беше стабилен, можеше да се разчита на него. Къде ли не съм била с него .... защо изчезна от живота ми ... просто така? Къде ли е сега? ....А дали не можеше да направя нещо? Да го задържа .... Но няма смисъл да мисля сега за това. Честно казано не знам как бих реагирала ако го видя пак някъде. Ей така случайно на улицата. Не знам.
Пътувам с автобус .... ах, как не харесвам автобусите! Знам, сега поне имам достатъчно време за губене в този автобус да пиша истории. Защото него го няма....
Добре е, че сте се забавлявали заедно. Спомените остават.
-Арен си беше, за тамо си беше, - както казват бабите на нечие погребение.
:)
А между другото, тоя/тая, дето го е взел(а), бая се е преебал(а), защото наистина беше взел да сдава багажа в последно време, все по-често се повреждаше нещо и накрая можеше да се кара само на трета (дупе да ми е яко по наклон, ама буквално!) .... е, аз си го карах де .... харесвах си го .... но направо време му беше, дет се вика.
Ама мен пак ме е яд малко!
Но всъщност днес ми се случи нещо! А именно, вървях си нищо неподозирайки из центъра и по едно време видях моето колело! Беше подпряно пред един магазин. И аз какво направих - ами откраднах си го обратно. Разбира се! Само дето вече наистина не знам има ли или не животец в него .... Ами .... нещо не разбирам! Веригата беше счупена и беше омотана около задната гума, така че да не може да се върти. И аз поне не успях да я извадя. И предната е спукана. Странно, че някак представата за велосипедна мафия, която ми е откраднала колелото и ми го е пласирала нанякъде, по ме топлеше, отколкото това сега - че някой идиот го е взел, за да го дотроши? Ебаси!
ДЕНЯТ ЗАПОЧВА,
НОЩА СИ ТРЪГВА,
ЛЮБОВ СЕ РАЖДА ,
СТАРАТА Е МЪРТВА.
С ТЪГА ОТКРИВАМ ЛЮБОВТА,
А ЩАСТИЕТО ЗА МИГ УМРЯ,
НАДЕЖДА, СТРАСТ, А ПОСЛЕ САМОТА,
КАКВО СЕ СЛУЧИ,
КЪДЕ СГРЕШИХ,
ЗАЩО СЕ СЧУПИ,
НАЛИ ПРОСТИХ ?
ДЕНЯТ ЗАПОЧВА,
НОЩА СИ ТРЪГВА ,
ЛЮБОВ СЕ РАЖДА,
СТАРАТА Е МЪРТВА.
Защо се счупи,
нали простих?
;)
Сега ме избива на смях и се сещам за оня стар войнишки виц:
Полковника вика старшинката и дава наставления:
- На Петров баща му загинал при катастрофа, кажи му го някак по тактично.
И след малко старшинката вика петров и му казва:
- Петров! Станала е голяма катастрофа и цялото ти семейство са загинали - баща ти, майка ти, леля ти, сестра ти, дядо ти и съседката...
Въпросния редник Петров ни жив, ни умрял, а старшинката го потупва по рамото и довършва:
- Майтап бе. Само баща ти!...
Ами да, общо взето такова е положението. В смисъл, да, като във вица. Между другото установих, че някак си не мога да пресичам косо трамвайна линия. Пеша имам предвид. Бе .... гледам все - ако може така по-перпендикулярно да я пресека... :) Инстинкт някакъв, пази ме.... :)