Няколко думи за Loveparade в Дортмунд

Един колега от работа ми беше оставил съобщение сутринта, че ще ходи на Loveparade в Дортмунд и ако искам да му се обадя. Аз по принцип не съм запален особено по този стил музика, а и в комбинация с намаляващото време преди сесия бях решил да не ходя.

Love парадът преди време е бил в Берлин но на общината й е писнало по някое време и са решили повече да не се провежда там, защото явно не си е струвало, а разходите по организация и мизерията, която остава след такова събитие са били сериозни. Следва няколко-годишна пауза и от миналата година фестивалът се провежда в Руурската област, където последователно домакини са градовете: Есен 2007, Дортмунд 2008, Бохум 2009, Дуисбург 2010, Гелзенкирхен 2011.

Следобяда обаче, след като се върнах вкъщи и реших да погледна в интернет за какво става въпрос, попаднах на сайта www.loveparade.de където предаваха пряко с видео от Дортмунд. И ми се прииска да видя за какво става въпрос, защото изглеждаше невероятно - огромната тълпа с камьоните и музиката, всички облечени интересно... "Такова нещо не се вижда всеки ден, особено на живо, а на мен ми е на 45мин с влака" си помислих. И тогава ми се обадиха още едни приятели да се разходим до Дортмунд и да поостанем там 2-3 часа, което вече си беше знак, че ученето за деня приключва и се тръгва натам. :)

Към Дортмунд тръгнахме в 20:30. Сигурно всички влакове в областта бяха ангажирани за уийкенда в дестинация Дортмунд и обратно и трябваше да има добра възможност да се доберем до там, а после и обратно. И немската организация за това събитие ме изуми отново. Малко след като бяхме на гарата успяхме да хванем влак, който макар и пълен, имаше места да се седне и да се пътува нормално. Лошото беше, че до Дортмунд стигнахме не за 45 мин, а за 2 часа, защото влакът изчакваше да се освободят линиите с наплив от Дортмунд в посока Дюселдорф, за да може въобще да се отиде натам.

Мизерията и простотията е навсякъде една и съща и хората са еднакво тъпи. Т.е. преди съм си мислел, че в Германия може би са с друго мислене всички и т.н., но след няколкогодишно наблюдение над поведението на хората, съм си изградил малко по-друго мнение.

Тъй като влакът беше доста пълен, а и с въпросните паузи за чакане явно нямаше как да мине контрола и да проверява каквото и да било, веднага се запалиха цигари във вагона, а не след дълго компанията до нас си сви две огромни цигари с трева и невъзмутимо си ги изпуши във влака, където имаше страшно много хора.

Направи ми впечатление, че никой не им направи забележка или не каза нещо. И си представих в България една такава ситуация - със сигурност щеше някой да каже нещо и да реагира. Но при немците всичко е точно уредено - те плащат данъци, и това не им влиза в работата - някой друг трябва да е отговорен (контролата на влака. Но контрола нямаше :).

Така след като пасивно изпушихме всички по една трева и по няколко цигари, най-накрая пристигнахме на гарата в Дортмунд.

Навсякъде - полиция, от нормалните служби, до военна полиция. Запътихме се към главния изход на гарата с тълпата, която слезе от влака и това, което видях в следващите минути ми обърна представите.

На изхода на гарата имаше страшно много полиция и барикади, зад които имаше стотици хиляди хора.(на парада е имало милиони) Явно пускаха по няколко стотин души, когато получат информация, че идва влак, а дотогава всички трябваше да чакат.На другия изход на гарата беше същото и докато бяхме в буферната зона и се чудехме какво да правим, един полицай ни каза, че на наше място не би минал от другата страна. И беше прав. И аз на свое място не бих минал, защото щях да се прибирам сутринта, ако веднага след това се бях наредил на опашката.

Затова направихме бърз обратен завой и се вмъкнахме в подлеза на гарата, откъдето трябваше да се насочим към някой коловоз. На изхода за един от тях се бяха струпали няколко стотин души и отидохме натам, където чакахме още половин час докато дойде влак. Имаше полиция, залостила и двата изхода, докато не дойде влака, която снимаше с камери тълпата, за да документира всичко, ако се случи някакъв инцидент.

Когато влакът дойде започна огромна блъсканица и на тесните изходи със стълби към коловозите имаше огромна опасност да се спъне някой и да бъде прегазен. За щастие се разминахме и някак май всички се придвижиха.

Във влака навръщане уцелихме вагон, който по случайност беше без климатик и този път-доста по пълен. Навсякъде имаше насядали хора, а и всичко беше пълно с правостоящи, от което стъклата се запотиха за нула време и се усещаше как почти няма въздух. Това не попречи обаче на изродите във влака да си запалят цигара, както и на две патки да се напръскат с дезодорант. А пътуването беше отново около час и половина. :(

Общо взето мразя масови събития. И не знам как се излъгах и този път да отида на такова място, след като имах опит от преди със световното по футбол тук и т.нар. Rosenmontag, който го има всяка година.

Повече - не.

На такова място трябва да се отиде сутринта и да се има предвид, че прибирането ще е най-рано на другия ден по някое време, т.е. да се спи някъде там. :) Аз обаче не съм ентусиаст. :) Може би, ако съм тук още, 2010 в Дуисбург ще е по-лесно да се добера до вкъщи след такова събитие.