Някой ден

Да бихте ме положили

в Тоскана

във някой ден

щом участа ми дойде

да си ида...

 

Живяла съм  аз там

в мечтите си

през друг живот...

 

където е прозрачен яркия рубин

на виното им в хладината отлежало

 

където глината е с цвят на тъмна кръв

а пясъка звездите отразява

земята с камък светло-жълт

пръстта е умбра тъмна,

влажна и кафява

 

на място с изглед  дивен,

строен кипарис,

снага да вие многолист,

да се люлее леко крив

в дълбокото смарагдово-зелено

молитвен,непрестанен славослов

от старото му едро тяло-

природно, божие махало

отмерващопреди,сега и за напред...

 

отправила очи душата ми

във корените му ще пее

излязла вън,

като възкръснал дух...

 

за да погледам жълтото на дивата рецина

полегналия свеж овес,

в далекото изпръхнал чернозема

лозници в сребърно-красив, ластар-обков

ще светят празнично край пътя в хоризонта.

 

И право горе, някъде над нас

в най-синия небесен цвят, едва-едва

ще гледам през нетленните зеници

каква безумна и щастлива красота

в следобедния злак и мараня

на този свят събрал щурци и птици

безкрайно нежното, тревисто шумолене...

 

от някъде ще иде звън

в далекото кола със впряг

и черен кон

по бели камъчета ще потропва.