Някакъв, за мен единствен
Някога имаше един БГЛог, който ми помогна да изкретам от самотата на странствения живот и да оцелея сред хулите на "близки" и "доброжелатели". Този БГЛог беше единственият ми и най-близък приятел за месеци и ми помогна много в израстването ми като личност.
Ясно е, че ние хората възприемаме нещата различно. Ясно е, че почти никога не сме разбрани поради предното изречение. Ясно е, че искаме нашето до нас си и да не го делим с другите...
Този път ще напиша какво ми отне БГЛог. Какво обичах и какво ситръгна от него...
Не веднъж съм писал кой ме посрещна тук. Беше Аниспин, която месец-два по-късно се обиди на мое изказване и на свой ред се изказа като че ще се самоубива. Появи се година (май по памет цитирам) по-късно - ни лук яла ни лук мирисала. И пак изчезна. Заради някой си Коук, който...не помня.
Имаше един човечец - Аурийн, който се бореше с вятърните мелници и пушачите. И той изчезна, макар и не толкоз драматично, но се появява отвреме навреме...
Имаше един Иван "Джонефф" Жеков, който си триеше постингите за щяло и нещяло, и хвърляше вината тук и там - по Коукове, ангели и гарги. Беше ми особено близък, но по редица обстоятелства и той се отдалечи.
Имаше...
А, да! Имаше и Блекхоук. Човекът, който ме впечатли с първото си изречение. Човекът, който се обиди на първата ми забележка и реши да се маха от БГЛог (ама Старлайт си остана единствен ;)).
Имеше един Мейкър. Наистина Мейкър! Човекът, който ме защити, когато изглеждаше, че има нужда, и човекът, който се махна за пореден (май за последен) път от тук.
Имаше и Ефина! Жена, която ме впечатли с поезията и чувствителността си. Жена, която във втората "конфронтация" с мен реши да си изтрие стиховете, просто защото й казах "Насочи енергията си натам (към "Поезия")" (цитирам се по памет).
Имаше Иван Ангел, който се докосна до истинската ми същност и спря да си пие бирата с мен в БАН (уплашо се нещо?!).
Имаше Тери! Ах, Тери!!! Колкото и да кажа хубаво, все няма да е достатъчно. И с него сме се конфронтирали, но той си извоюва приятеля, и още си пием бирата с него.
Имаше една камара народ, които ми се разсърдваха понякога, но пак останахме приятели (поне така се надявам). Веско, Дани и Стративариус - хората, в които се кълна, че са част от БЪДЕЩЕТО на Нацията.
Имаше и друга камара народ - по-зрели, от които черпех опит и за чието изчезване (надявам се) нямам особена вина. Куинката, Дарла, Шогун и Басьо - ей, искрено вярвам, че сте още тук, па макат и по-рядко да ви срещам.
Имаше и чувствителни - Момо, Феята и Котката, които се ограничиха в дадени общности и като че ли не искатда пишатвече тук.
Моите Кумци - Макс и Цвети, искрено се радваха на БГЛог, а в последствие се отвратиха от задкулисните игри и размисли. Хората, които първи ме заревнуваха от сайта и които никога не дойдоха на среща поради същите причини.
Ирина, която се оказа Джонефф...
Имаше и други... Сайбъркракъра, с който тъй и не се разбрахме кой закакво се бори. Климберче, който имаше жестоко желание да пише за "Селска клюка" но изчезна някъде по неразбираеми причини. Горьо - моят вдъхновител в литературата, който също спря да пише каквото и да било по неизяснени обстоятелства....
Имаше и още - Танас, който "напусна" ненадейно туй място, защото го обявиха за еди-какъв-си, а не за един-от-нас. Краси, който също се изнесе от основната общност поради ред причини. Койчо, който негласно изчезна от тук, поради подобни случки.
Имаше и още чувствителни - Щепси и Ежко, които просто не пишат вече в главната общност. Яничка - много рядко. Двете ни мили Павлинки - тоже...
Лейди Фрост - жената на моя живот. Момичето, което също ме заревнува от БГЛог и на което преди час-два написах "ДОКАТО ИМА ПОНЕ ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО СИ СТРУВА, И АЗ ЩЕ СЕДЯ ТАМ (в БГЛог)". И което ми написа "...но все още примираш за тях... (за БГЛог)" - да, може би примирам. Момичето, което за мен не е Лейди Фрост, а Яна - моят другар в живота.
О да, щях да забравя най-хулените. Хората, които (май) не успях да нараня (много). Жоро и Таня - нямам думи за тях. Номер едно са просто. Хора, които тъй и не успях да разбера напълно, но се надявам и че не успях да обидя.
И още - всички знайни и незнайнипрограмисти, които охулих нееднократно - Беуиа зауек, Румен и Ко....
Какво и защо ми (го) отне БГЛОГ.
Отне ми виртуалната представа за някои хора. Но какво ми даде? Даде ми много повече. Даде ми истината. Даде ми приятели. Даде ми... даде ми почти всичко...
Ами Коук? На кого му дреме. БГЛог ми даде Коука и започна да отнема частички от него. Искаше ми се да не се превръщам в диамант за шлифоване, т.е. хората да не взимат от грозотите ми, а напротив - да им дам най-свидното - сърцето си. Малцина го направиха, други още повече...
ПП Замислям се за още имена - Кекла, Вимп, Вампито, Рупани, Микромакс, .... Аз имам БГЛог! И имам всичко!!!
Ясно е, че ние хората възприемаме нещата различно. Ясно е, че почти никога не сме разбрани поради предното изречение. Ясно е, че искаме нашето до нас си и да не го делим с другите...
Този път ще напиша какво ми отне БГЛог. Какво обичах и какво ситръгна от него...
Не веднъж съм писал кой ме посрещна тук. Беше Аниспин, която месец-два по-късно се обиди на мое изказване и на свой ред се изказа като че ще се самоубива. Появи се година (май по памет цитирам) по-късно - ни лук яла ни лук мирисала. И пак изчезна. Заради някой си Коук, който...не помня.
Имаше един човечец - Аурийн, който се бореше с вятърните мелници и пушачите. И той изчезна, макар и не толкоз драматично, но се появява отвреме навреме...
Имаше един Иван "Джонефф" Жеков, който си триеше постингите за щяло и нещяло, и хвърляше вината тук и там - по Коукове, ангели и гарги. Беше ми особено близък, но по редица обстоятелства и той се отдалечи.
Имаше...
А, да! Имаше и Блекхоук. Човекът, който ме впечатли с първото си изречение. Човекът, който се обиди на първата ми забележка и реши да се маха от БГЛог (ама Старлайт си остана единствен ;)).
Имеше един Мейкър. Наистина Мейкър! Човекът, който ме защити, когато изглеждаше, че има нужда, и човекът, който се махна за пореден (май за последен) път от тук.
Имаше и Ефина! Жена, която ме впечатли с поезията и чувствителността си. Жена, която във втората "конфронтация" с мен реши да си изтрие стиховете, просто защото й казах "Насочи енергията си натам (към "Поезия")" (цитирам се по памет).
Имаше Иван Ангел, който се докосна до истинската ми същност и спря да си пие бирата с мен в БАН (уплашо се нещо?!).
Имаше Тери! Ах, Тери!!! Колкото и да кажа хубаво, все няма да е достатъчно. И с него сме се конфронтирали, но той си извоюва приятеля, и още си пием бирата с него.
Имаше една камара народ, които ми се разсърдваха понякога, но пак останахме приятели (поне така се надявам). Веско, Дани и Стративариус - хората, в които се кълна, че са част от БЪДЕЩЕТО на Нацията.
Имаше и друга камара народ - по-зрели, от които черпех опит и за чието изчезване (надявам се) нямам особена вина. Куинката, Дарла, Шогун и Басьо - ей, искрено вярвам, че сте още тук, па макат и по-рядко да ви срещам.
Имаше и чувствителни - Момо, Феята и Котката, които се ограничиха в дадени общности и като че ли не искатда пишатвече тук.
Моите Кумци - Макс и Цвети, искрено се радваха на БГЛог, а в последствие се отвратиха от задкулисните игри и размисли. Хората, които първи ме заревнуваха от сайта и които никога не дойдоха на среща поради същите причини.
Ирина, която се оказа Джонефф...
Имаше и други... Сайбъркракъра, с който тъй и не се разбрахме кой закакво се бори. Климберче, който имаше жестоко желание да пише за "Селска клюка" но изчезна някъде по неразбираеми причини. Горьо - моят вдъхновител в литературата, който също спря да пише каквото и да било по неизяснени обстоятелства....
Имаше и още - Танас, който "напусна" ненадейно туй място, защото го обявиха за еди-какъв-си, а не за един-от-нас. Краси, който също се изнесе от основната общност поради ред причини. Койчо, който негласно изчезна от тук, поради подобни случки.
Имаше и още чувствителни - Щепси и Ежко, които просто не пишат вече в главната общност. Яничка - много рядко. Двете ни мили Павлинки - тоже...
Лейди Фрост - жената на моя живот. Момичето, което също ме заревнува от БГЛог и на което преди час-два написах "ДОКАТО ИМА ПОНЕ ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО СИ СТРУВА, И АЗ ЩЕ СЕДЯ ТАМ (в БГЛог)". И което ми написа "...но все още примираш за тях... (за БГЛог)" - да, може би примирам. Момичето, което за мен не е Лейди Фрост, а Яна - моят другар в живота.
О да, щях да забравя най-хулените. Хората, които (май) не успях да нараня (много). Жоро и Таня - нямам думи за тях. Номер едно са просто. Хора, които тъй и не успях да разбера напълно, но се надявам и че не успях да обидя.
И още - всички знайни и незнайнипрограмисти, които охулих нееднократно - Беуиа зауек, Румен и Ко....
Какво и защо ми (го) отне БГЛОГ.
Отне ми виртуалната представа за някои хора. Но какво ми даде? Даде ми много повече. Даде ми истината. Даде ми приятели. Даде ми... даде ми почти всичко...
Ами Коук? На кого му дреме. БГЛог ми даде Коука и започна да отнема частички от него. Искаше ми се да не се превръщам в диамант за шлифоване, т.е. хората да не взимат от грозотите ми, а напротив - да им дам най-свидното - сърцето си. Малцина го направиха, други още повече...
ПП Замислям се за още имена - Кекла, Вимп, Вампито, Рупани, Микромакс, .... Аз имам БГЛог! И имам всичко!!!
Дано не се е размила представата ти за мен след като се запознахме и лично, но Кеклата, с която така често си пишехте докато беше по Германията си е тук и думите, които си разменихте не са увиснали във времето... за после всички знаете... постепенно и аз се поотдръпнах, ама ей го - чета си тука тихичко и търся.. онова, понякога се амбицирам да помогна в създаването му, ама както каза Катето в един коментар... просто думите ми се струва, че ще увиснат насред "пумията". И когато вече бях почнала да се отдръпвам усетих, че има хора, заради които ми е приятно да си влизам в сайта, да ги чета, а и те да ме четат... и аз съм на мнение, че всеки текст намира адресата си, мисля, че много от напусналите блога си влизат тук, то просто няма как да не стане :) Ох... много неща ми идват на ум... И все пак ми се иска да не тъжим по миналото, а да си създадем някакво по-истинско и някак по-топло настояще... макар да е трудно, особено на тези, които по-отдавна са тук, считам и себе си в това число...скоро ще станат близо две години...
Някакъв за мен, единствен! Същото и за мен :) колкото и да ми се повръща понякога от вида на главната страница, ама това е положението.
Със здраве и пийте повече течности в тея жеги из БГ.
Абе Жоро, по немско му не мислите ли да дойдете :)
Аз също се опитах да напусна БГлог, но не можах... Тогава осъзнах, че толкова съм го обикнала, че оставам тук май завинаги. (Е, да не се заричам!)
Това ме подсеща за една песничка, с която след мъничко ще поздравя теб и всички, които остават тук, каквото и да се случва, ако, разбира се, не се появи някой технически проблем.
Има ли други желаещи за оставане!?
Куинка, брат ми, ти също си съкровище, макар и да го знаеш!
Горьо, батка, искам да те четаааааааааааааа! Пиши, молим!
Сайбъре, брадъре (както би казал Мейкъра), Джонефф никой нема да го хапе, щото го обичаме, па макар и да ме понамразва понякога и ако зависеше от него би ме "изгърчил до нечовешки страдания" (цитат. Ако някой ме изгърчи до нечовешки страдания е напълно възможно да е Джонефф. Или тайното му оружие Големина Братовчедката ;)).
Дани. Ей, Дани!!!! Нали знаеш какво ти бех обещал? Ей го тука, пич! Много ме кефиш, да знаеш! И винаги ще те цитирам с изказването ти, че си си платил глобата в СКГТ /рейсовете в София са част от това четирибуквие. Заради хора като теб, Веско, Микромакса и Страто аз вярвам в Нашата младеж!
Ех, Жоре, как ми се иска да се видим с Атанасоффс! Нямам търпение да пийна по водка-пет с портокалово сокче в компанията на теб и Мис Танка ;))))
И така, драги ми съблогери. За пореден път ви казвам, че ви обичам от цялото си сърце (Джонефф и теб, приятелю, и теб ;)), макар и да си го знаете!
Соу лон', фелъс!
Както и другите хора, които си назовал! За мен BgLOG са хората!
Целувам ви!
Примъчняло ми е за вас, хора, ама няма да сколасам и днес да се видим, по-нататък съм на линия.
Само да сме се разминали пак... :)
В интерес на истината, навремето си казах: “Ама много мъжки го раздава тази Ирина!” Явно човек не може да се преобрази съвсем в личност от другия пол. Опс, не се хващайте за последните ми думи!!! ;))))
Мерси за линка и до след няколко дни от мен!
Дани, и аз съм горещ радетел за появата на публикациите от общностите на главната страница. И даже тормозя програмистите да възстановят тази възможност. :) Трудно е да се следят 28 общности – толкова са при мене. Аз лично редовно отварям 7–8 от тях.