Някакви мисли
Празнуване, Коледа... В момента не ми се празнува.
Сутринта научих за катастрофата случила се вчера. Имаше интервю с майката на едно дете, седем годишно. Гледах го и просто нещо ме прободе в сърцето, а очите ми се напълниха със сълзи. Да, ще каже някой, катастрофи стават всеки ден. В много от случаите загиват деца. Просто не си даваме сметка за това. Примирили сме се, както с всичко, което не ни засяга пряко, че тези неща просто се случват и ние нищо не можем да направим.
Ние не можем да се справим с корупцията, с мафията с войната по пътищатата, с незаконните сечища, с незаконните сметища с незаконните...
Ходим на работа, работим, излизаме вечер, виждаме се с приятели, правим секс, спим... Цикъл. Около нас се случва нещо, коментираме - това е фона на живота. Скапания ни десктоп, не можем да го сменим с по - розов. И си го гледаме.
Става от време на време нещо, което да ни разтърси. Индиго, Река Лим, Бяла... И тогава се усещаме, че има и друго в скапания ни сив и еднообразен начин на живот. Сещаме се, че живота ни е внезапно кратък, като за начало.
Сещаме се, че има и други, че сме общество.
Можем да мислим.
Да дискутираме. Да коментираме. И най - вече да правим нещо...
Замислете се над тези неща, когато избираме поредния кръгъл идиот да ни управлява. Замислете се, че макар и косвено от тия 200 ли са та, колко са човека зависи нашия и живота на нашите близки.
Защото причината за тези нещастни случаи е комплексна. И вината не винаги трябва да е в един или двама човека.
Цялото ни скапано заспало общество носи отговорност. За всяко загинало дете, отговорността е наша. Защото не ни пука за нищо и за никого. Защото сме се вглъбили в собствения си микро свят и не излизме от него.
Превръщаме се в онези риби балони, които могат да живеят само на дълбоко и излезнат ли на повърхността умират, поради липсата на голямо налягане...
Сутринта научих за катастрофата случила се вчера. Имаше интервю с майката на едно дете, седем годишно. Гледах го и просто нещо ме прободе в сърцето, а очите ми се напълниха със сълзи. Да, ще каже някой, катастрофи стават всеки ден. В много от случаите загиват деца. Просто не си даваме сметка за това. Примирили сме се, както с всичко, което не ни засяга пряко, че тези неща просто се случват и ние нищо не можем да направим.
Ние не можем да се справим с корупцията, с мафията с войната по пътищатата, с незаконните сечища, с незаконните сметища с незаконните...
Ходим на работа, работим, излизаме вечер, виждаме се с приятели, правим секс, спим... Цикъл. Около нас се случва нещо, коментираме - това е фона на живота. Скапания ни десктоп, не можем да го сменим с по - розов. И си го гледаме.
Става от време на време нещо, което да ни разтърси. Индиго, Река Лим, Бяла... И тогава се усещаме, че има и друго в скапания ни сив и еднообразен начин на живот. Сещаме се, че живота ни е внезапно кратък, като за начало.
Сещаме се, че има и други, че сме общество.
Можем да мислим.
Да дискутираме. Да коментираме. И най - вече да правим нещо...
Замислете се над тези неща, когато избираме поредния кръгъл идиот да ни управлява. Замислете се, че макар и косвено от тия 200 ли са та, колко са човека зависи нашия и живота на нашите близки.
Защото причината за тези нещастни случаи е комплексна. И вината не винаги трябва да е в един или двама човека.
Цялото ни скапано заспало общество носи отговорност. За всяко загинало дете, отговорността е наша. Защото не ни пука за нищо и за никого. Защото сме се вглъбили в собствения си микро свят и не излизме от него.
Превръщаме се в онези риби балони, които могат да живеят само на дълбоко и излезнат ли на повърхността умират, поради липсата на голямо налягане...
Аз за себе си мога да кажа, че се опитвам да бъда отговорна. Ако всеки човек го прави пред себе си, защото вярва, че така е правилно, а не защото спазва някакви измислени правила, тогава дали нямаше да са по-различни нещата? Ако някой не решаваше да се качва зад волана пил, или пък препочиташе да си слага колана, или пък не караше с xxx километра в час, или пък не се опитваше да шмекерува на дребно (или на едро)..... Мислим си, че прецакваме държавата ли, несправедливите правила ли, и аз не знам какво, а всъщност прецакваме себе си.
И не съм съгласна, че животът ни зависи само от някакви си 200 човека.
В пълно съгласие с Katherine отивам и по-далеч. Тези 200 човека, както и политическата класа са си наш продукт. Продукт на нашето колективно съзнание. Ние казваме: "Всички политици крадат..." Това е нашето очакване и те крадат.
Спира ни полицаят и голяма част от нас си дават двадесетте лева рушвет. И така нататък, и така нататък...
Промяната на общественото съзнание е най-трудна. Най-енергоемка.
Добрата новина е, че триадата мисъл-слово-действие е неумолима. И силата е в младите хора. Необременени и волни.
Моето поколение беше възпитавано, че трабантът е по-добър от BMW-то. Беше възпитавано, че за нас се грижи държавата и ние чакахме друг да реши проблемите ни. Убеждаваха ни, че сме изключително умни и трудолюбиви. А ако си много умен, но не разполагаш с достатъчно, излиза че всъщност не си толкова умен. Наложи се в движение след 1989 да се пренаучим и да сменим доста ценности и религии. Някои така и не успяха.
Така че, мили момчета и момичета, мислете. Мислете и привличайте самишленици. Защото колективното съзнание създава колективните убеждения. Точно тези убеждения създават нашите реалности.
И Бог да прости загиналите! Нека мислим за живите!
Тъпо е всеки път, когато се случи нещо, което не ни е удобно и не ни харесва да обвиняваме политиците. Не ги защитавам, нито ги харесвам, но в конкретния случаи виновен е само шофьорът на камиона, както и собственикът му.
Да не се нахвърляме на съдбата, мъглата, обществото...
По данни от интернет:
Товарният автомобил "Шкода Мадара" с шуменска регистрация, който причини катастрофата край Бяла, не е минал технически преглед на територията на Шуменска област, предаде БТА.
И след като масово се пренебрегва закона не трябва ли да се вземат мерки? Кой трябва да направи така, че законите да се спазват? Аз ли? Аз моята работа си я върша. Искам и отговорните лица да си вършат своята...
Не бе майтапът настрана, наистина си прав и ... всъщност няма какво да кажа!!! :-/