Вярата ми, че винаги има надежда!!! Дори и в "долината на мрачната сянка" да се намирам, никога не бих се предала! Останалото е Божа работа! При мен работи - продължавам да вървя напред. :-)
Келвинатор ,аз това изречение не го разбирам .Малко абсурдно или повече казано като оригиналничене на автора ми звучи.От какво да се спасяваме.За да търсим спасение трябва да сме заплашени. От какво сме заплашени.Аз живея и не искам да допускам в съзнанието заплаха.Не я ли допуснем в нас ,заплахата ,няма от какво да се спасяваме.
А усмивката на детето ,на любимия ,любимата, на приятеля е радост и любов.
"спасение дебне от всякъде", казваш...Почвам трескаво да се оглеждам навсякъде откъде ли дебне моето спосение. Их, че хубаво! - дебне ме, значи, да ми скочи отгоре. А какво ще стане, ако не разбера, че спасението е, дето ми е скочило?
Gen, аз ненавиждам думата "оцеляване". От много време се стремя къде по-успешно, къде с променлив успех да я заменя с думата "съзидаване". И това ми помага да живея много, много по-добре. Въпреки всичко.
Но колко по-често хората казват "пази се" вместо "пожелавам ти успех и късмет". Изглежда в двойката "атака или бягство" едната думичка има превес. Е, ако това е реалност в общественото съзнание, не е ли по-добре да повярваме, че спасението ни дебне от всякъде?
Келвинатор,съгласен съм с теб в този коментар ,макар ,че при мен нещата са повече като оцеляване,защото нещата от живота са такива , а аз не съм подготвен за тях, но думите дебне и спасение нещо си противоречат.Ако обществото поставя думата пази се като превес, то това общество е уплашено и не търси спасение.Такива поуки като тази просто не са му нужни .
Келвинатор,искам да засвидетелствам уважение към добрите теми на постингите ти.Моля да ме извиниш ,че не коментирам винаги. Аз бих искала това да се тълкува просто с това,че спасението е около нас навсякъде,стига да му протегнем ръка и да се сплотим ,да си помагаме.Защото,колкото и да е голямо предизвикателството на жестокостта,пошлостта,егоцентризма,алчността,света се крепи вурху доброто на хората,което е толкова много и което ще спаси , този голям и странно объркан свят.И надежда за спасение има ,но само с вярата и културата за живот,поведение,уважение към човека до нас,с желанието да зарадваме някого,да го утешим,да му помогнем.Много пъти съм си мислила дали тук има богати хора и дали не биха ни разказали за себе си и как виждат по бедните от тях,тук в този твърде социален сайт.Даже Тери търсеше спонсор за свтбата си,която е май месец.Защо да не се сплотим и да не го изненадаме.Трябва само една банкова сметка на тяхно име.разбира се ако приеме.Защото не трябват думи а дела.Там е нашата истина българската .Така ще се спасим от всичко.
Gen, подготвен си точно толкова, колкото са били подготвени нашите предци и колкото ще бъдат подготвени нашите следовници. Те са се движили по също така непознати пътища, където човешки крак не е стъпвал, както и ние. Разликата е в скоростта на материализиране на информацията. Тогава и сега. Но пък сега именно поради тази висока скорост и всеобхватност на информацията можем по-бързо и лесно да печелим съюзници за всяко начинание. И да потърсим помощ.
manka, не знам дали в общността има богати хора, защото това е много, много относително понятие. Но това, че има успели хора съм абсолютно сигурен. И то личи от постовете и коментариите. Защото сигурен съм "бедният" няма нужда от друг "беден" с когото да си мрънкат и подсмърчат на раменете, а от успял човек, който да разкаже, а всеки да вземе за себе си това, което му е нужно за неговия уникален път. И за това задавам толкова въпроси свързани с успеха на хората.
А за помощта, струва ми се, че трябва да помагаме само ако сме подирени за това. Човек сам усеща точно каква помощ му е нужна. Иначе може да стане опасна агресия.
Съгласна съм за усмивката на любимия. Любовта е най-големия опиат :) Освен това ако човек не потъне съвсем в депресия, доста често се появяват малки нещица, които да го наракат да се усмихне. Е, не оправят нещата, но поне не ги доскапват :)
Май е доста спорно дали светът е голям или малък. И е почти сигурно, че освен спасение дебнат из него отвсякъде и други неща... не тъй вдъхновявщи. Но наистина няма равно на усещането за споделен миг - чужда загриженост (искрена) в труден и самотен момент или твоя загриженост за друг (искрена) в негов труден и самотен момент. По разни други държави съм наблюдвала и групови споделености (искрени). Та се надявам, че и в България ще ни се случи някога. Да видим дали ще мисля така след поредните приближаващи избори.
Kelvinator,гледах филма -"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде".Филма е български и е учудващо актуален и точен в поднасянето на смисъла.За мен режисъора на филма ,е искал да да накара повечето от нас, да се замислят върху това, което блазни повечето-отиването в чужбина, отричайки живота в България.И върху това,което може да им се случи,за съжаление -понякога много по лошо, отколкото би им се случило в България.Спасението ,което ни дебне отвсякъде в този голям свят,не е спасение а напротив -дебне ни друг вид робство и много мъка по родните места и много изпепелена обич към най близките ни.Просто бях в Мола в София и го гледах и се радвам че бях с дъщеря си.Коментарите ми закъсняват защото съм в отпуска и доста пътувах,този път.Пожелавам,на всички да го гледат.
В духа на заглавието на филма: моето спасение е, че живея с широко затворени очи :).
Така по-лесно приемам непоносимата лекота на битието...
където няма място за лошотията на света.
А усмивката на детето ,на любимия ,любимата, на приятеля е радост и любов.Gen, аз ненавиждам думата "оцеляване". От много време се стремя къде по-успешно, къде с променлив успех да я заменя с думата "съзидаване". И това ми помага да живея много, много по-добре. Въпреки всичко.
Но колко по-често хората казват "пази се" вместо "пожелавам ти успех и късмет". Изглежда в двойката "атака или бягство" едната думичка има превес. Е, ако това е реалност в общественото съзнание, не е ли по-добре да повярваме, че спасението ни дебне от всякъде?
Gen, подготвен си точно толкова, колкото са били подготвени нашите предци и колкото ще бъдат подготвени нашите следовници. Те са се движили по също така непознати пътища, където човешки крак не е стъпвал, както и ние. Разликата е в скоростта на материализиране на информацията. Тогава и сега. Но пък сега именно поради тази висока скорост и всеобхватност на информацията можем по-бързо и лесно да печелим съюзници за всяко начинание. И да потърсим помощ.
manka, не знам дали в общността има богати хора, защото това е много, много относително понятие. Но това, че има успели хора съм абсолютно сигурен. И то личи от постовете и коментариите. Защото сигурен съм "бедният" няма нужда от друг "беден" с когото да си мрънкат и подсмърчат на раменете, а от успял човек, който да разкаже, а всеки да вземе за себе си това, което му е нужно за неговия уникален път. И за това задавам толкова въпроси свързани с успеха на хората.
А за помощта, струва ми се, че трябва да помагаме само ако сме подирени за това. Човек сам усеща точно каква помощ му е нужна. Иначе може да стане опасна агресия.
Май е доста спорно дали светът е голям или малък. И е почти сигурно, че освен спасение дебнат из него отвсякъде и други неща... не тъй вдъхновявщи. Но наистина няма равно на усещането за споделен миг - чужда загриженост (искрена) в труден и самотен момент или твоя загриженост за друг (искрена) в негов труден и самотен момент. По разни други държави съм наблюдвала и групови споделености (искрени). Та се надявам, че и в България ще ни се случи някога. Да видим дали ще мисля така след поредните приближаващи избори.
За съжаление все още не съм го гледал. Хареса ми фразата. Буди размисъл