В духа на заглавието на филма: моето спасение е, че живея с широко затворени очи :).

Така по-лесно приемам непоносимата лекота на битието...

където няма място за лошотията на света.

Gen, аз ненавиждам думата "оцеляване". От много време се стремя къде по-успешно, къде с променлив успех да я заменя с думата "съзидаване".  И това ми помага да живея много, много по-добре. Въпреки всичко.

Но колко по-често хората казват "пази се" вместо "пожелавам ти успех и късмет". Изглежда в  двойката  "атака или бягство" едната думичка има превес. Е, ако това е реалност в общественото съзнание, не е ли по-добре да повярваме, че спасението ни дебне от всякъде?

Gen, подготвен си точно толкова, колкото са били подготвени нашите предци и колкото ще бъдат подготвени нашите следовници. Те са се движили по също така  непознати пътища, където човешки крак не е стъпвал, както и ние. Разликата е в скоростта на материализиране на информацията. Тогава и сега. Но пък сега именно поради тази висока скорост и всеобхватност на информацията можем по-бързо и лесно да печелим съюзници за всяко начинание. И да потърсим помощ.

manka, не знам дали в общността има богати хора, защото това е много, много относително понятие. Но това, че има успели хора съм абсолютно сигурен. И то личи от постовете и коментариите. Защото сигурен съм "бедният" няма нужда от друг "беден" с когото да си мрънкат и подсмърчат на раменете, а от успял човек, който да разкаже, а всеки да вземе за себе си това, което му е нужно за неговия уникален път. И за това задавам толкова въпроси свързани с успеха на хората.

А за помощта, струва ми се, че трябва да помагаме само ако сме подирени за това. Човек сам усеща точно каква помощ му е нужна. Иначе може да стане опасна агресия.

Май е доста спорно дали светът е голям или малък. И е почти сигурно, че освен спасение дебнат из него отвсякъде и други неща... не тъй вдъхновявщи. Но наистина няма равно на усещането за споделен миг - чужда загриженост (искрена) в труден и самотен момент или твоя загриженост за друг (искрена) в негов труден и самотен момент. По разни други държави съм наблюдвала и групови споделености (искрени). Та се надявам, че и в България ще ни се случи някога. Да видим дали ще мисля така след поредните приближаващи избори.

За съжаление все още не съм го гледал. Хареса ми фразата. Буди размисъл