Нощ в хотел "Звездоброй"

Не знам случвало ли ви се е да нощувате под открито небе в планината.

Звездният кош ви е похлупил, и сякаш земята се е сляла с небето, а в центъра на всичко са огромните звезди.

От време на време прехвърча по някое НЛО. ;) Виждаш червената или жълта светлинка, която кротко пресича небето. Току до теб преминава малка звездичка, и си даваш сметка, че това е светулка.

Без да се усетиш, заспиваш, а когато се събудиш, понятието време е без значение - само усещането за безкрайното пространство над теб все още съществува. И ти си част от това, от тоя странен и красив свят, който живее своя си живот, независимо от теб.

Не знам дали се сещате за оня час, точно преди изгрева, когато птиците пеят като полудели. Тази невероятна радост от живота озвучава всичко, и ти вече не помниш - не само за какво си се ядосвал някога, но и че изобщо съществува такова нещо като неприятности и ядове.

И всичко това - в нощта преди лятното слънцестоене, в навечерието на Еньовден.

Категории

Нещата от живота

Коментари

DianaIlieva преди 16 години и 10 месеца

Познавам тоя хотел - и аз бях там в събота. Докато жабите се надкрякваха, щурците им припяваха, а птиците се чудеха дали са се събудили, или само им се струва. Аз пък си мислех колко лесно може да се живее, как естествено погледът ми потъва в зеленото на отсрещния хълм...В неделя, на Еньовден, си набрах мента, маточина и диви ягоди и реших, че живота е прекрасен, въпреки, че трябва да се връщам в София. Връщането в града е най- неприятният за мене момент, но - какво да се прави...:)

ElaGeorgieva1 преди 16 години и 10 месеца

Ха, и аз съм нощувала на два пъти в този хотел (на Мусала - единия път щяхме да умрем от студ посред лято :)...
Да ти кажа, Шогун, сега се замислям - ами там, където има пълно удобство, няма пълно щастие май...

Все нещо поне трябва да ти показва, че си жив - острата трева, която все намира начин да те бодне в някоя чувствителна част; или слънцето, срещу което няма щори или климатици.....

danieladjavolska преди 16 години и 10 месеца

Чуден хотел!!! Преди години, когато астрономията ми беше в кръвта, а сега е само хоби по цял месец "нощувахме"в този хотел под небето. Там, долу, по Кърджалийско, през август, по време на метеоритните дъждове. Така ги наричахме. С по един спален чувал, фенерче, химикал и тефтер /записвахме падащите метеорити/. През деня спяхме в хижата, а през нощта...Небето беше наше. А в Дунавската равнина /където съм родена/ небето е най-ярко и най-много съзвездия се виждат, но учените са на мнение, че там, долу, в Кърджалийско е най-добре да се наблюдава небето през август.

И сега, като си отида у дома, най-обичам вечер, под звездите да слушам песента на щурците, а сутрин песните на птиците. На това удоволствие не мога да се радвам в града.

Ела, пропускаш вятъра, който милва лицето, или го брули. Зависи от сезона.

vesselastoimenova преди 16 години и 10 месеца

ШОГУН, БЪРЗО СИ ПОЖЕЛАЙ НЕЩО!

SlynceLuna преди 16 години и 10 месеца

И аз съм спал в този хотел.На брега на морето. Обаче там ако знаеш колко е студено сутрин.Като си спомня ме хваща и срам.Ама млади бяхме и глупави.Ей не е това, за което си мислите.Отиваме в Несебър преди многооо години, група 4 човека .Излъгаха ни за квартира .Почнах ме да търсим,няма .Стана късно ,няма къде да спим пък и няма с какво да се завием.И от нямане отидохме на плажа откачихме на чадърите платнищата ,направих ме си и завивки и дюшек.Сутринта като са видели белята сигурно са ни псували . Вече си го признах пред вас.Признат грях половин грях.А иначе е много романтично.

Shogun преди 16 години и 10 месеца

Случайна, значи сме били в един хотел по едно и също време - делили сме една и същя глобална стая! :) И късмет си имахме с времето - можеше да ни пере някой дъжд... Аз по тая причина на планина обикновено нощувам на палатка, но там общуването с природата въобще го няма и не е същото.

Ела, точно така - най-удобно е в собственото ти легло, обаче го няма това щастие, което получаваш на шалте и в спален чувал. :)

Shogun преди 16 години и 10 месеца

Професоре - готово, благодаря!

Ген, ние веднъж пак така спахме без палатка под открито небе с едно тракийско оброчище на 2600 м надморска височина.Изживяването не може да се опише. Аз разправях тогава на Поли (queen_blunder), но не стигнах чак до постинг. На сутринта спалният чувал беше покрит със скреж, през август!