Носете си новите дрехи, момчета
„Животът е смъртоносна болест, предавана по полов път" - ми каза един приятел, който ми се обади просто, за да ме попита как съм, и аз му съобщих, че точно днеска не съм в добро настроение, понеже присъствах на погребението на мой колега. Четиридесет и седемгодишният ни байчо, или казано по друг начин - майсторът по поддръжката, си отиде внезапно от инфаркт.
В петък си приказвахме с него за това, че един счупен стол от компютърния кабинет е вече поправен и той ми обеща, че в понеделник ще го качи в залата. Да, но не си удържа на думата. В понеделник, отивайки на работа, видях, че вече разлепваха некролози с неговото име.
Днес, в ритуалната зала, когато минах покрай него, за да се простя, и го погалих по леденото чело, му припомних за обещанието, което не е удържал.
Като си помисля колко нелепо завършва човешкият живот! На осми март, само преди двайсет дена, се бяхме събрали да празнуваме. И тогава заедно с него танцувахме, пяхме, пихме и се веселихме, а днес го видяхме за последен път и го изпратихме да пътува към вечността.
В такива дни всеки се пита какъв е смисълът... Древният въпрос, на който не знаем точния отговор, но предполагаме, че то е да оставиш след себе си поне мъничко добро. А той е оставил, защото ще го запомним с усмивката, невероятното чувство за хумор, с увлечението му по рок музиката, Висоцки, Хемингуей, със съпричастността към проблемите на всеки, който се отбие в работилницата му, за да си излее душата.
Спирам дотук. Нека душата му почива в мир!
А за нас, живите, филмът не е свършил и сигурно затова цял ден в главата ми се върти една песен, която се нарича "Носете си новите дрехи, момчета!". Не зная кой е авторът на текста, но знам, че е в изпълнение на един български състав „Нестинари", който отдавна вече не съществува.
Носете си новите дрехи, момчета!
Носете си новите дрехи, момчета!
Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре... Утре ще бъда любим...
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдеме честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.
Носете си новите дрехи, момчета!
Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада...
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.
За утре не можем да бъдем сигурни... и затова е огромен пропуск, ако не сме ги казали тези думички, когато е можело да бъдат чути...
Моите съболезнования Куини!
И наистина, нека живеем животите си. И да носим новите си дрехи, защото може да няма утре.
Ужасно е да загубиш приятел по такъв нелеп начин!
Хубаво е, че ни припомняш тези истини, защото ние, живите, не винаги успяваме да кажем и направим всичко сега, днес...
По странно съвпадение на обстоятелствата, и аз миналата седмица бях на погребение, и за мен беше неочаквана смъртта на моя роднина...
Знам, какво е чувството от внезапната загуба на близък приятел и ти съчувствам, Куини!
Габриел Гарсия Маркес
Колко много истина, нежност и любов се съдържа в тези думи на Маркес! Прочетох няколко пъти написаното от теб и при всеки прочит се обливах в сълзи...
Дано Господ да ни даде цялата тази сила и мъдрост да изразим всичко онова - доброто, истинското и светлото - което стои скрито в мислите и в сърцата ни, преди да е станало късно!
Куини, от вчера мисля и нищо не мога да напиша. Нямам думи.