Нормално ли е?

Чета откровенията за миналото на тези, които са били деца през 60-те-70-те. Мене също ме боли, боли ме за съвременните деца, подложени на обездвижване, на лишаване от допира с природата, от игри, почивка и лудории в природната среда. Защо е така? Дали защото МОН си гарантира спокойствието чрез Наредба № 2, с която ликвидира ученическия отдих и туризъм? Или от нежеланията на учителите да си нарушат спокойствието, като се захванат с подготовката на изискваните от наредбата двайсетина документа и пак на свой риск да поведат децата на един кратък излет в крайградската зона?

Преди 17 години аз бях също учител. Усетих, че от децата се отдръпнаха както учителите, така и родителите. И едните и другите се бореха да останат на работа, да осигурят издръжката на семействата си. А децата останаха на улицата. Без контрол, без необходимите грижи, без внимание към младите хора. Възпитанието, изграждането на добродетели у тях остана извън полезрението на възрастните. Тогава се създаде благоприятна почва за развитието на пороците, чието разпространение започна да нараства лавинообразно.

Тази обстановка ме мотивира да създам първата по рода си нестопанска /неправителствена/ организация в страната за физическо, обществено, нравствено и екологическо възпитание на учениците чрез провеждането на различни туристически, трудови, социални, екологични и пр. дейности. Организацията, учредена в Габрово на 29 януари 1992 г., нарекохме Скаутски туристически клуб. Основният замисъл, мисията, основната цел на организацията беше да се насочи вниманието на младите хора към физически дейности, към туризъм и екологични дейности, към природосъобразен, здравословен начин на живот и по този начин да се спасят от притегателните сили на наркотиците, тютюнопушенето, алкохолизма, обездвижването и ... болестите на тялото и духа. И успяхме - за изминалия период сме осъществили голям брой краткотрайни и многодневни туристически походи, излети, екскурзии, лагери, експедиции, екологични, трудови и социални дейности с повече от 600 ученици от почти всички училища от Габровска област, учители, родители и граждани. Проявите бяха осъществени из всички големи български планини, че даже и в чужбина. Бяха реализирани дейностите по 11 значителни проекти, финансирани от наши и чужди фондации и ведомства. Но цитираната по-горе наредба прекърши и нашия стремеж за работа с децата, въпреки че организацията ни притежава необходимия лиценз и всяка една от проявите ни до сега гарантираше живота и здравето на участниците в тях.

Като споделям тази моя горчивина, същевременно се обръщам с лице към всички млади хора, към техните родители и учители с призива: Проявете разум, научете се на здравословен начин на живот, почитайте природата, ходете пеша из нея, играйте, поставяйте си все по-трудни туристически задачи, движете се! Готов съм да организирам национални ученически прояви - походи, лагери, екскурзионно планинско летуване, експедиции и пр. За деца, юноши и младежи. И за родителите им. Търся Ви - обадете ми се в името на здравето и доброто възпитание на българските деца! Нали в тях е бъдещето на нацията?!

Ето моите лични данни:

д-р инж. Христо Мандев / литературен псевдоним Хижар или Хрис Хем Бик/, Габрово 5300 П. К. № 182, mandev_h@yahoo.com.