Ново раздаване
Здравейте,
Реших да опитам на това място, след като прочетох днес във вестник "Монитор" за него. Аз, представете си, никога преди не бях чувал за него! Ами, това е, нека да пробваме и да раздадем картите наново.
Казват, че във времето на разпад се живеело най-добре. Изчезнал бил смисълът. Това важи само за някои. Времето на разпад у нас е постоянно.То е перманентното отчаяние и същевременно очакваната надежда. Не може да е все така, все някъде ще изскочи смисъла. Все някога ще изгрее слънцето. Уви - не. И смисъл никога, ама абсолютно никога не е имало,повярвайте ми! Било е самозаблудата, на която се радваме перманентно, защото тя е нашият екзод, изход - като тоя, който евреите са намерили през Мъртво море. Екзодът е бягство - от действителността. Бива реален и наужким, като последният е ...истинският, еволюционният. Реално бягат прокудени мислещите, бягат свестните - остават хората на „последнитедни”. Остават блонди тризначките. Остават и тарикатите, които възпитахме и отгледахме да кльопат на гърба на близките им, самите те чакащи отчаяно перманент резиденс нейде, или благоразположението на изкукуригалата благодетелка - гръцка бабичка. И заблудените, намерили смисъл в двестата евро заплата, при убийствената действителност и издевателствата на ежедневието, заплатено с компромиси тип ”пет евро свирката”.
Остават и други, намерили екзода инсайд - в необятното, в моста между материята, скапаната действителност и вечността на духа. За тях средно положение няма. Назад е смърт, напред е трагедия, имаща жестока цена. Те от време на време, като се сдухат от непосилието, се бунтуват, ако не са изгорели вътрешно и претръпнали. Но как? Като стар опел кадет, нацепил се в насрещното движение, фрашкано от черни джипове. Именно като камикадзета. Те и затова катастрофите ни са предимно такива - в насрещното. Като индивидуални бунтове. То какво ли струва живота, в страната на отчаянието? Не сте ли виждали стари хора, които пресичат, без да се оглеждат, като ходещи зомбита? Свикнахте ли да спирате на косъм от пешеходци-гледащи ви с невиждащи очи, в които да разпознавате бившите си учители? Ами шофьорите- каращи като самоубийци? Аве това живот ли е? Е, колко чини този живот, че да го пазя? Убийствено страдание, ежедневни сметки за оцеляване, нерешими уравнениямежду смърт с приоритет лекарства или такава, с приоритет храна. Това не е моя живот, това бе кофти раздаване, дайте друго. Страна ли казах одеве? Не е моя тая страна. Тя, ако е моя, ще си я препикая като куче и ще си я пазя. Няма да си хвърлям торбичките с боклук през терасата, няма да мразя вси и всьо. Това е страната на Бойко и насрещното движение, на ченгетата, на Станишев и черните джипове. На лъжата, фалша, пунта и пластиката и на съпротивата, но като индивидуална, вътрешно ритуална и безмозъчна - от отчаяние, саможертва. Запомнете това, момчета и момичета, бягството не може да ви освободи от липсата на смисъла, нито да ви го даде. Не можете да избягате от себе си. Но можете да се борите с вятърните мелници. Въпрос на осъзнаване. И смисъл. Осъзнаването е сложно нещо, вързано с еволюцията. Казват, че индианцитене виждали корабите на Колумб - те такова нещо не познавали и мозъците и очите им не го регистрирали... Просто го няма. Има познатото.Непознатото не съществува. Честта, достойнството, не същестуват и естествено, те не са причина за колизии инсайд.
Ако сте гледали „Залезът”, ще го разберете. Там се изпозастреляха заради провалени идеали. А в съседна Сърбия министри се гръмнаха настъпалата на Скупщината преди няколко години. Сръбските министри наМилошевич направиха прецедент, който философите не могат да обяснят -човек се гърми за нещо, което няма - но много рядко за нещо, което има, но губи... За непостроените градове, за незасетите градини. Но никога за мерцедеси с шофьори. Те нищо не чинят. Не и у нас.
У нас това е смисълът.
Но нашите градини ще ги построим на следващото раздаване. Или като спечелим от тотото. Баси екзода. По добре с газ и ляв волан...
Реших да опитам на това място, след като прочетох днес във вестник "Монитор" за него. Аз, представете си, никога преди не бях чувал за него! Ами, това е, нека да пробваме и да раздадем картите наново.
Казват, че във времето на разпад се живеело най-добре. Изчезнал бил смисълът. Това важи само за някои. Времето на разпад у нас е постоянно.То е перманентното отчаяние и същевременно очакваната надежда. Не може да е все така, все някъде ще изскочи смисъла. Все някога ще изгрее слънцето. Уви - не. И смисъл никога, ама абсолютно никога не е имало,повярвайте ми! Било е самозаблудата, на която се радваме перманентно, защото тя е нашият екзод, изход - като тоя, който евреите са намерили през Мъртво море. Екзодът е бягство - от действителността. Бива реален и наужким, като последният е ...истинският, еволюционният. Реално бягат прокудени мислещите, бягат свестните - остават хората на „последнитедни”. Остават блонди тризначките. Остават и тарикатите, които възпитахме и отгледахме да кльопат на гърба на близките им, самите те чакащи отчаяно перманент резиденс нейде, или благоразположението на изкукуригалата благодетелка - гръцка бабичка. И заблудените, намерили смисъл в двестата евро заплата, при убийствената действителност и издевателствата на ежедневието, заплатено с компромиси тип ”пет евро свирката”.
Остават и други, намерили екзода инсайд - в необятното, в моста между материята, скапаната действителност и вечността на духа. За тях средно положение няма. Назад е смърт, напред е трагедия, имаща жестока цена. Те от време на време, като се сдухат от непосилието, се бунтуват, ако не са изгорели вътрешно и претръпнали. Но как? Като стар опел кадет, нацепил се в насрещното движение, фрашкано от черни джипове. Именно като камикадзета. Те и затова катастрофите ни са предимно такива - в насрещното. Като индивидуални бунтове. То какво ли струва живота, в страната на отчаянието? Не сте ли виждали стари хора, които пресичат, без да се оглеждат, като ходещи зомбита? Свикнахте ли да спирате на косъм от пешеходци-гледащи ви с невиждащи очи, в които да разпознавате бившите си учители? Ами шофьорите- каращи като самоубийци? Аве това живот ли е? Е, колко чини този живот, че да го пазя? Убийствено страдание, ежедневни сметки за оцеляване, нерешими уравнениямежду смърт с приоритет лекарства или такава, с приоритет храна. Това не е моя живот, това бе кофти раздаване, дайте друго. Страна ли казах одеве? Не е моя тая страна. Тя, ако е моя, ще си я препикая като куче и ще си я пазя. Няма да си хвърлям торбичките с боклук през терасата, няма да мразя вси и всьо. Това е страната на Бойко и насрещното движение, на ченгетата, на Станишев и черните джипове. На лъжата, фалша, пунта и пластиката и на съпротивата, но като индивидуална, вътрешно ритуална и безмозъчна - от отчаяние, саможертва. Запомнете това, момчета и момичета, бягството не може да ви освободи от липсата на смисъла, нито да ви го даде. Не можете да избягате от себе си. Но можете да се борите с вятърните мелници. Въпрос на осъзнаване. И смисъл. Осъзнаването е сложно нещо, вързано с еволюцията. Казват, че индианцитене виждали корабите на Колумб - те такова нещо не познавали и мозъците и очите им не го регистрирали... Просто го няма. Има познатото.Непознатото не съществува. Честта, достойнството, не същестуват и естествено, те не са причина за колизии инсайд.
Ако сте гледали „Залезът”, ще го разберете. Там се изпозастреляха заради провалени идеали. А в съседна Сърбия министри се гръмнаха настъпалата на Скупщината преди няколко години. Сръбските министри наМилошевич направиха прецедент, който философите не могат да обяснят -човек се гърми за нещо, което няма - но много рядко за нещо, което има, но губи... За непостроените градове, за незасетите градини. Но никога за мерцедеси с шофьори. Те нищо не чинят. Не и у нас.
У нас това е смисълът.
Но нашите градини ще ги построим на следващото раздаване. Или като спечелим от тотото. Баси екзода. По добре с газ и ляв волан...
Какво и как да променим? Не правителството, не някой друг, а всеки един от нас?