Нова къща
Че е къща, къща е. Ама не е съвсем нова. Но е новата ни квартира :) От снощи.
Малко е на майната си. Не малко, доста, в Симеоново е. Но пък...си имаме двор (в който са паркирани три коли и все пак има място ) с куче, което маха с опашка. Имаме си и още две двойки съквартиранти, една на долния етаж и една на нашия етаж, с която делим кухнята ( момчето ми е колега). Мисля, че "делим кухнята" е доста силно казано, след като видях вчера приятелката на колегата как готви...И като знам, че аз в тоя хладилник донесох чубрица, кетчуп и чили сос...просто ми е ясно как ще делим с нея кухнята, ядейки в някой китайски ресторант. Но, тъй като все пак съм обещала да готвя, ще се трогна да сваря едни спагети.Толкоз мога, но пък с няколко вида сос.
Имаме си спалня. Вече не се гъчкаме на единичното легло. Това е просто рай.
Все още всичко е по куфарите и просто някаква теснотия в спалнята, но скоро ще е ок. Най- забавното е, че прекарах цяла сутрин в търсене на ключар, който да има заготовка за нашите ключове и след като намерихме такъв чак на центъра (в Гео Милев трима пробвах без късмет), ги загубих...И днес Ицо пак ще вади. Другото, което загубих беше служебната ми карта. Тя се намери с малко повече ровене в саковете. Ноооо противозачатъчните изчезнаха. Тъкмо реших, че това е провидение и ей на тук и сега явно ще се прави бебе, и Ицо ми угаси ентусиазма . И все пак ми се струва провиденческо. Не че не мога да си наглася провиденията и знаците както ми е удобно, де. Ама не ги загубих нарочно :)
Така. Сега гледам - стачка пак на такситата. Ама що за наглост!? Не стига ,че вчера им дадох 2 по 10 лв да карата багаж от Гео Милев до Симеоново, ами още искат :):):) . Ха! Но да си призная, и двамата бяха по-"любезни". Да не си помислите сега, че не са ми пушили в таксито - не, пушеха си, като комини. Но поне ми помогнаха да сложа багажа в багажника, което е някакъв напредък.
Та така.
Животът ни заедно започна официално :)
Малко е на майната си. Не малко, доста, в Симеоново е. Но пък...си имаме двор (в който са паркирани три коли и все пак има място ) с куче, което маха с опашка. Имаме си и още две двойки съквартиранти, една на долния етаж и една на нашия етаж, с която делим кухнята ( момчето ми е колега). Мисля, че "делим кухнята" е доста силно казано, след като видях вчера приятелката на колегата как готви...И като знам, че аз в тоя хладилник донесох чубрица, кетчуп и чили сос...просто ми е ясно как ще делим с нея кухнята, ядейки в някой китайски ресторант. Но, тъй като все пак съм обещала да готвя, ще се трогна да сваря едни спагети.Толкоз мога, но пък с няколко вида сос.
Имаме си спалня. Вече не се гъчкаме на единичното легло. Това е просто рай.
Все още всичко е по куфарите и просто някаква теснотия в спалнята, но скоро ще е ок. Най- забавното е, че прекарах цяла сутрин в търсене на ключар, който да има заготовка за нашите ключове и след като намерихме такъв чак на центъра (в Гео Милев трима пробвах без късмет), ги загубих...И днес Ицо пак ще вади. Другото, което загубих беше служебната ми карта. Тя се намери с малко повече ровене в саковете. Ноооо противозачатъчните изчезнаха. Тъкмо реших, че това е провидение и ей на тук и сега явно ще се прави бебе, и Ицо ми угаси ентусиазма . И все пак ми се струва провиденческо. Не че не мога да си наглася провиденията и знаците както ми е удобно, де. Ама не ги загубих нарочно :)
Така. Сега гледам - стачка пак на такситата. Ама що за наглост!? Не стига ,че вчера им дадох 2 по 10 лв да карата багаж от Гео Милев до Симеоново, ами още искат :):):) . Ха! Но да си призная, и двамата бяха по-"любезни". Да не си помислите сега, че не са ми пушили в таксито - не, пушеха си, като комини. Но поне ми помогнаха да сложа багажа в багажника, което е някакъв напредък.
Та така.
Животът ни заедно започна официално :)
А спалнята да си я ползвате по всичките й предназначения :)
Ех, че спомени ме налегнаха, когато и ние си купихме матрак и се отървахме от единичното легло... Спяхме на земята, но въпреки това, беше супер :)
Преместих се от квартала през февруари, но още ми е мъчно за него-особено сега, когато малките улички нагоре от Плиска са покрити с есенни листа и е едно такова мило и спокойно...:)))
А за неудобните легла мога да напиша цял роман-като отделя специално внимание на едно такова старо с пружина в кухнята, която по ирония на съдбата наричахме "стаята за секс"...:)))
Еми беше си женска "ергенска" квартира все пак!...Както се казваше-ако можеха да говорят...стените и матраците ;)
А на вас-честито! Верно е на майната си ама сте по-близо до природата-планината ви е дет се вика под носа-перфектно за излети през почивните дни :)
Това е едно ново начало :) Може би в много аспекти. И все пак - вече семеен живот, а? :)
Кога да дойда на гости?:-Р
А иначе ако мислиш, че Симеоново не е разкопано...Точно там сега поправят околовръстното. Тъжно ми е да го кажа, но около околовръстното е мръсно и разкопано :( За разкопаното - разбирам, работят хората. Ама защо си хвърлят боклуците ей така на улицата, не ми е ясно. А - и кошчета за разделно събиране не съм видяла в квартала...Пък уж гъзарски квартал. Хм.