Ницше и Дилов

„Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават“

(Ф. Ницше)

Наказание без право на обжалване, както на виновни, така и на невинни...! Вината никога не е едностранна, а двустранна...! Съдбата решава кои да помилва и кои не...! Човекът не е съдник, а нашата съдба...!

(П. Дилов)

Коментари

vorfax преди 16 years 7 months

Интересни мисли ( : Продължаваш да провокираш, но ще се радвам и да се включваш в диалог. Така ще покажеш, че не си безразличен към живота на поста, след създаването му.

За прошката имах една дълга тема (на друго място), та сега ме връщаш назад във времето. Прошката е състояние на духа в което можеш да надмогнеш гнева и омразата си. Тя няма отношение към друг, освен този който я отправя. Прошката е товар който опрощаващият снема от плещите си. Кундун има една мисъл която не може да излезе от мислите ми:

- Обичаме враговете си, защото те изпитват нашето търпение и толерантност...

Ако съвестта е вътрешният съдник за делата ни, то прошката е лекът който таим заключен в себе си. Нищо и на никого не може да се опрости грешка/грях - това бе моята позиция. Прошката променя бъдещето само на мислещият/изричащият я.

Ще ти разкажа една история, а ми се иска да чуя какво мислиш за нея:

Преди няколко десетилетия в едно село живеело едно проклето момче. То било толкова жестоко и безрасъдно, че цялото село вдигнало ръце от него. Всички се напатили от него и много мъка и злощастия донесло то. За всяка проклетия баща му заковавал един пирон във вратата на плевника.

Веднъж... опитвам да си спомня добре историята... взело да помогне на един слепец кошницата с череши която носел към селото... откраднало я и оставил стареца да плаче...

Минало време... не е известно защо, но момчето се разкаяло. Започнало да прави добрини на онези които досега патили от него и си възвръщало доверието им. Баща му вадел пироните един по един... накрая не останал нито един. Похвалило се момчето на баща си:

- Ето татко, не остана нито един пирон!

- Сине, а дупките виждаш ли...

DianaIlieva преди 16 years 7 months

Не е така. Протестирам. Това е негативизъм и ако се разсъждава така, прошката се обезсмисля. Прошката минава през разбиране и приемане - пълно и безусловно приемане, което логично води до акта на прошка. Всъщност, процесът е дълъг - не можеш да извадиш един пирон и да кажеш "Аз простих". Трябва да помислиш много внимателно : какво е довело до забиването на пирона, нужен ли е бил акта на забиване, какво ще коства изваждането на пирона, в състояние ли си да живееш с надупчена врата или ще е по- добре да си остане с пирони... изобщо, прошката не е само празна дума. Затова не я употребявам - защото понякога има неща, които не мога да разбера и да приема.

pacolino_841008 преди 16 years 7 months

Логично е да се прощава, когато отсрещната страна може да проявява разбиране на даден проблем, за да се стигне до прошка. Така че подкрепям Ф. Ницше, за това което е казал. НЕ може да се прощава само от едната страна, а другата да отказва. Неприемливо е

pacolino_841008 преди 16 years 7 months

Когата не се прощава не е форма на негативизъм, а наказание. Наказание, което трябва да се присъди. А дали ще се обжалва наказанието или не, това се определея според събитието...

vorfax преди 16 years 7 months

Когато аз разсъждавах по темата ми в нея писа един човек (не го знаете, няма да го споменавам). Той каза, че когато не прощаваме, наказваме себе си (не друг!), а когато прощаваме се лекуваме.

Акта на добротворчество сам по себе си не е прошка. Както вече написах, желанието да простиш е състояние на духа. Това състояние, права си Случайна, не се нуждае да бъде изречено на глас "прощавам ти". Съгласна ли си Случайна ( :

pacolino_841008 преди 16 years 7 months

Попринцип темата за прошката е дълга за обсъждане. Тя не се проявява така лесно. Трябва нещо да я активира...! А кое е то...?

vorfax преди 16 years 7 months

Едни гледат на това да прощаваш като на слабост, а други като за проява на сила и смелост. Едни приемат опрощаването им като индулгенция, а други като незаслужен акт. Самите думи "прощавам ти/простиха ми" нямат стойност, докато не породят някаква вътрешна промяна/еволюция у изричащият ги.

Моята тема стана 11 страници, но изпълващи монитора. И съвсем не претендира за изчерпателност.

Темата е общочовешка, следователно и необятна...

Shogun преди 16 years 7 months

Това на Ф.Ницше не го разбирам.

Примерно, вуйна ми е убита от циганче, което е проникнало насила в дома й и след като го е нахранила, е преценило, че трябва да я убие. От мен се очаква да му простя, ако то може да прощава? Да прощава - какво, на кого? Какво ме интересува дали може да прощава или не?

Или приятел ме е предал. Пак същия въпрос: Какво е общото на моята прошка с това, дали той може да прощава? Идеята вероятно е, аз да осъзная, че съм също виновна пред него и да искам той да ми прости също? Ами това са различни неща. Ако аз осъзная евентуална моя вина, обстоятелства, които са го подтикнали и прочие - то актът на моята прошка няма отношение към неговото душевно състояние и неговата готовност да ми прости.

Това на П.Дилов е откъснато от контекст някакъв. Мога да се съглася или не, ако прочета целия текст.

pacolino_841008 преди 16 years 7 months

Това е цялата мисъл, не е изваден контекст. :)

pacolino_841008 преди 16 years 7 months

При положение, че е отнет чужд живот, НЕ трявбва да се прощава, а НАКАЗАНИЕ...!

pacolino_841008 преди 16 years 7 months

Ницше много ясно го е казал. А когато човек, не иска да приеме, че може да е вярно, той бяга от ИСТИНАТА.

vorfax преди 16 years 7 months

Като опряхме до наказанието (с главни букви) стигнахме и до дилемата "зъб за зъб" или "обърни другата буза"...

DianaIlieva преди 16 years 7 months

Ворфакс, не съм много съгласна. Добротворчеството няма нищо общо с прошката. Нито пък отношението на другата страна. Идеите на Ницше не са точно моите идеи, но според мен има в предвид, че прошката трябва да е взаимна. При мен нещата стоят по друг начин - или съм в състояние да разбера и приема нещото - или не съм. От там нататък не може да има "половин прошка", "отчасти", "при условие, че...". Или се прощава изцяло и безусловно - или по- добре изобщо да не се захващаме. Пламене, каква е истината според тебе? Че има хора, които не заслужават прошка? Ами не мисля, че това е вярно. Акта на прошка се извършва от и за самия прощаващ - не за виновния. Ако някога ти се наложи да простиш наистина нещо непростимо, ще ме разбереш. Освен това, всеки човек има "добро начало", дайте да не го забравяме.

Каква всъщност е дилемата със "зъб за зъб"? Или се взема "зъб за зъб", или забравяш за зъбите си - имаш избор. За "обърни другата буза" изобщо няма да говоря - не го разбирам, не го приемам и не го правя.

DianaIlieva преди 16 years 7 months

Пламене, човекът не е съдник и за това има избора да прости - или не. Пожелателно е съдбата да накаже виновния. Но ако чакаме на това възмездие, ще си останем невъзмездени, нещастни и надяващи се... Така че има друг вариант: "помогни си сам, за да ти помогне и господ" (в случая - съдбата)

Shogun преди 16 years 7 months

Ако идеята на Дилов е, че съдбата наказва и виновни, и невинни - това е вярно, само че не е наказание, а просто лошите неща се случват на всички, даже и на добрите хора, даже и на невинни деца.

Хората се успокояват с това, че всичко се връща. И донакъде наистина е така, понеже злите хора си пострадват, рано или късно, но все пак не винаги. И затова, в рамките на закона, злите хора трябва да получават възмездие за злините си. Независимо, че потърпевшият може да прости, законът не трябва да прощава. На теория.

Практиката сме я видели. :)

DianaIlieva преди 16 years 7 months

Всеки пострадва някога от нещо. Кой може да каже дали това е възмездие за грешка или лошо стечение на обстоятелства, и за коя точно грешка е въпросното страдание? И в края на краищата, не приемам съдбата да влиза в ролята на палач.

pacolino_841008 преди 16 years 7 months

Ще обясня по-ясно:

Човешкото съзнание колкото и да се развива има определени лимити, при което се дава стопиране. Повечето хора не го осъзнават, тъй като самото съзнание само по себе си има функция автоизтриване... Защото човешката психика при свръх натоварване има функцията на вулкан. При задържането на емоции - те се явяват активатора, при което в повечето случаи задействат това "изригване"и така човешката психика малко или много се "прочиства". Като това "прочистване" има болезнени атаки (в някои случаи) към чуждата психика, тоест А→Б.

Ето затова казвам, че: "Наказание без право на обжалване, както на виновни, така и на невинни...!..."

Прочетете подчертаните 2 последни изречения. Всичко, което ние хората правим в действия в живота се задвижват от психиката ни...!

gargichka преди 16 years 7 months

pacinio, ами аз пак нищо не разбрах. Не ти разбрах тезата, накъде биеш.... ? А ми е интересно...