Ние сме Софиянци!
Ходим пеша. С колело. Пълзим, прескачаме препядствия, пропадаме в шахти и дупки. Борим се с бездомните псета, с бездомните хора, просяци и наркомани. Ежедневно рискуваме живота си. Дори когато пресичаме на зелено. Дори когато не пресичаме а просто седим на спирката и чакаме превоз, който няма да дойде. Рискуваме и преминавайки покрай рушащи се изоставени сгради. И такива, които се строят в момента. Преплуваме поредната огромна локва, на улицата или в тунела наречен подлез. Около нас валят всякакви отпадаци и стоителни отломки, но това не ни спира. Ние отиваме на работа. Понякога работим 24 часа, седем дни седмицата. Ние не спим. Или ако спим то ни стигат и 2 часа. Особено, ако живеем в Студенски град. Ние не ядем. Или ако ядем месото е на 20 години, ядките със зелен цвят, лютеницата с насекоми, а алкохола с метанол...
Когато все пак ползваме градски транспорт, винаги сме на пръсти, набрани на лост, с бастун в чатала, чанта с лук на врата лакът в корема, ако е зима вътре е под нулата, ако е лято +40.
И това неможе да ни спре.
Не.
Ние не сме от морската пехота на САЩ.
Нито, в които и да е спец части.
Даже не сме терористи от Алкайда.
Ние сме... СОФИЯНЦИ!!!
И така ни харесва.
Когато все пак ползваме градски транспорт, винаги сме на пръсти, набрани на лост, с бастун в чатала, чанта с лук на врата лакът в корема, ако е зима вътре е под нулата, ако е лято +40.
И това неможе да ни спре.
Не.
Ние не сме от морската пехота на САЩ.
Нито, в които и да е спец части.
Даже не сме терористи от Алкайда.
Ние сме... СОФИЯНЦИ!!!
И така ни харесва.
Ама мили софиянци, мисля, че леко попрекалявате с оплакванията. Ами и на нас не ни е лесно.. И тук има задръствания, и тук има бездомни псета, и тук има гаден градски транспорт, и тук на всяка улица има минимум по 5 строежа... А пък лятото, като ни налазят туристите, положението просто става плачевно...
Може би хлебарките в нашата София са преродени Софиянци и затова ни е отвратително-невъзможно да ги изтребим, да се изтребим до крак.