Нещо откачам...
Тия дни нещо...много емоционално го раздавам...ядосвам се на всичко, дразня се от всичко, чудя се как още не съм закрещяла...
Сигурно защото ми се струпаха много неща наведнъж и въобще не си починах това лято...Много кофти.Нищо, ще си почивам през годината, така и така няма да запиша.
Обаче много се дразня напоследък и то на неща,които по принцип не биха ми направили впечетление. Онзи ден се бях нахъсала за едно нещо и бях решила да пиша, но не го написах...Не знам защо, не обичам да пиша гневни постове...Може би пък трябваше да го напиша,сигурно щеше да е интересно. Н.з. минало...
Обаче ми трябва нещо за успокоение.Рева за щяло и нещяло, дразня се...откачам нещо.Преди два дни за малко да се разрева в магазина над едни бебешки чорапки.Ми не е нормално...Толкоз години съм изтраяла, още две ще изтрая...Ма то едни чорапки да са, то всичко ме вбесява...и всичко ме дразни...Трябваше да замина аз на един Сървайвър на един остров ,дето уж ще оцелявам, само дето около мен има една камара лекари, хеликоптери, оператори и режисьори.Щяха да ме изгонят на първата седмица, ама щях да се попека на плажа...
И все пак чуда се дали съм само отрицателно емоционална - да се дразня и да ми се крещи, или съм и положително емоционална, ама просто няма какво да ме зарадва?...
Оф, само да минат тия изпити, дето ще ме скъсат и най-накрая всички ще ме оставят намира да се заровя в някоя дупка, да се нарева едно хубаво,да се накрещя, да си намеря нещо стъклено за чупене и на другия ден да съм усмихната.
Сигурно защото ми се струпаха много неща наведнъж и въобще не си починах това лято...Много кофти.Нищо, ще си почивам през годината, така и така няма да запиша.
Обаче много се дразня напоследък и то на неща,които по принцип не биха ми направили впечетление. Онзи ден се бях нахъсала за едно нещо и бях решила да пиша, но не го написах...Не знам защо, не обичам да пиша гневни постове...Може би пък трябваше да го напиша,сигурно щеше да е интересно. Н.з. минало...
Обаче ми трябва нещо за успокоение.Рева за щяло и нещяло, дразня се...откачам нещо.Преди два дни за малко да се разрева в магазина над едни бебешки чорапки.Ми не е нормално...Толкоз години съм изтраяла, още две ще изтрая...Ма то едни чорапки да са, то всичко ме вбесява...и всичко ме дразни...Трябваше да замина аз на един Сървайвър на един остров ,дето уж ще оцелявам, само дето около мен има една камара лекари, хеликоптери, оператори и режисьори.Щяха да ме изгонят на първата седмица, ама щях да се попека на плажа...
И все пак чуда се дали съм само отрицателно емоционална - да се дразня и да ми се крещи, или съм и положително емоционална, ама просто няма какво да ме зарадва?...
Оф, само да минат тия изпити, дето ще ме скъсат и най-накрая всички ще ме оставят намира да се заровя в някоя дупка, да се нарева едно хубаво,да се накрещя, да си намеря нещо стъклено за чупене и на другия ден да съм усмихната.
Ако има начин си остани 2-3 дни вкъщи на пълен релакс и почивка и забави малко забързания ход. Аз поне така излизам от подобни състояния. А, ако няма време, стискам зъби и влизам смело в "месомелачката", пък после всичко си се оправя някак от само себе си и при първи удобен случай си взимам почивка.
Най-готиното в такива състояние е, че не очакваш да ти се случи нищо хубаво и оставаш изненадан от това колко много неща, за които не си си и помислял, могат да те накарат да се усмихнеш :)
Много усмивки ти изпращам и аз от далечен Дуисбург :) :) :) И много слънце!
ще видиш винке че като мине тоя период всичко ще почне си отива на мястото :)
пък за плажа и дупе-печенето.. тая вечер го пътувам към варна.. ако ми разбираш тънкия мисъл ;) е няма да е сървайвър .. но от друга страна не съм се прибирал близо два месеца и не се знае как ще ме посрещнат :)
търпение..
абе все си мисля,че трябва да си направим общност за кулинария, та да се просвещават некадърници като мен...
Държа да обясня на момчетата, че за кюфтета са нужни и червен пипер и кимион и малко галета... Ама за мързели като мен има и готови пакетчета подправки за кюфтета.
Мен ме е страх да пържа, затова мама ми ги пържи.
Нея я е страх да ги опитва, затова сестра ми ги опитва.
Ама не знам някой да го е страх да ги яде.
Защо така?!
От бозата пък растат разни неща и не ми се ще да прекаляваш с нея - току виж не можеш да влезеш в трамвая... ;)
И мен обикновено една чашка ме сваля под масата - някъде около 6-тата... ;)
Ама айде наистина да не се сдухваме. Вместо това - да вземем да си спретнем кулинарно кътче в блога. Аз съм ЗА!
Ще ми се да го приемеш за бъзик...