Нещо малко за промяната

Животът ми като че ли върви твърде бързо. Вчера видях стар приятел – много добър приятел, с който някога споделях мислите си. В косата му се просветваше широк бял кичур, раменете му сякаш се бяха привели, изобщо целият сякаш се беше смалил. Не съм усетила кога са минали три години от последното ни виждане. Борим се за оцеляване всеки ден, горим в някакви пожари, а животът си минава покрай нас. Сякаш изведнъж забелязваме промяната, която всъщност е настъпвала ден след ден, а ние не сме допускали мисълта за нея. И когато я срещнем лице в лице, направо се ужасяваме. Защото, освен, че виждаме промяната в другите, може би и самите ние сме се променили с времето...Плашещо е, когато промяната настъпва без да е желана. Принуждава ме да се съобразявам с нея, а аз не обичам да ме принуждават обстоятелствата. Чудя се, дали под белия кичур още ги има ония дръзки и смели идеи, или и те - като моите – са се уморили ? Иска ми се да мисля, че тая умора е временна, че ще отмине. Загубих безвъзвратно много приятели – заминаха. Поискаха друга промяна, получиха я и сега са на светлинни години от нас. Не знам дали живеят по- добре, или по- зле, важното е , че живеят различно и мислят още по- различно. Дори не знам дали имаме все още какво да си кажем. Освен „Липсваш ми...”

Някъде в корените на въпроса стои увереността, че вървя по правилния път. Всъщност, няма такава такава увереност, защото отдавна е изчезнала бясната амбиция да доказвам неща на всеки срещнат, да ме приемат задължително, да постигна нещо – каквото и да е, например да стана поетеса наистина... Пътеката всъщност криволичи през цялото време, непрекъснато има разклонения, които не се знае до къде водят. Но дори и да е погрешен за повечето хора, това, по което вървя така неамбициозно и упорито, си е моята пътека. От всичките хиляди разклонения, които съм имала преди 20 години, когато тя е била широк път, съм избрала някак си точно тези, които са довели до тясната пътека... Кой знае защо така се е случило? Не съжалявам за нито един избор, който съм направила, което е най- важното за мен. А промяната, поискана или не, настъпва все някога. Важно е да усетим кога е дошло времето, а не да се оставяме да ни изненада.