Нещо май се сдухвам
Сдухвам се от работа налоследък нещо. А имахсъвсем други планове за тази седмица. В понеделник исках да си допишаедна новела и да разкажа в блога за уикенда. А сега е четвъртък, паксъм дежурен и не мога да си вдигна главата от работа. Какво ще доизборите не ми се мисли. Май се занимавам с прекалено много работи.Миналия ден един приятел, пак журналист в Радио Стара Загора, мисе примоли да направи с мене интервю за литературата и медиите винтернет щото му дали да прави предаване в последния момент и нямалвреме да търси гости. Снощи го е излъчил, а аз не можах да го слушам:(Карък ме гони, мила мамо...
В Петък (за Гергьовден) ходихме с приятелчета на една местностнад Момчиловци на палатки. Май се казва Момина вода, там е и Сноубордпарк Момчиловци. Там имаше много голяма масовка, над 150 човека по моисметки от Зарата, София, Пловдив, Смолян и от къде ли не. Музики,огньове, гайди, скара, пийване както си му е реда за празника. Тувалеше, ту изгряваше слънце, бяхме буквално в облаците и наблюдавахмекак около нас се раждат бурите. Някъде към полунощ гаджето ми сенамръзна и решихме да си легнем в палатката. Заспахме нормално в чувалабеше топличко. По едно време се събудихме от шум зад нас, Иво и гаджетому прибираха палатката си, която е алпийска, френска, въoбще издръжлива.По нашия китайски буклук тропаха яки капки дъжд и се клатеше сопасност да ни издуха барабар с нея. Хората си крещяха ободряващоедин на друг: Ей тая вечер ша мра, твърдеше един. Успех, окуражаваха годруги. Когато от светкавиците взехме да се виждаме в палатката реших,че няма какво да правим повече там , събудих брат ми който спеше вколата и газ към Смолян. Малко събудихме нашите към 3 сутринта, но невярвам да се сърдят. В събота в Смолян също валя цял ден и не можахмеда се разходим, а на Момина вода е махал сняг. В неделя сутринта секачихме към остатъците на лагера, и повечето народ още си беше там. Иван спал в нашата палатка и сутринта се субидил в хубава локва.
Печеше едно слънчице в неделя сутринта, за два часа успях да изгоря даже. Ей на тва му севика закон на Мърфи, нали? Хапнахме по едно шекмбе с бира в Чепеларе иайде на работа. До днес бях бодър, още ме държеше все пак от планината.Обаче като знам, че до края на юни няма да мога да мръдна никъде, и щепочивам максимум един ден в седмицата, направо ми се мре.....
Параклиса е на върха над Сноуборд парка. Мерси на Жоро Скенжата за снимката.
Все си мисля, че е важно да се започват разни работи, дето са мечта. И аз си мисля за списание, но от първия опит ме отсвириха, кофти хора нещо се оказаха. Но пак ще опитам....дотогава трупам опит и знание, както се казва:)