Нещо зло

Пиша за апартамента на моя етаж. Наричам го апартамент номер 57. Той иначе си няма номер и да си има никой не го знае. Пък и за какво му е. Неговата врата е дървена и скрибуцаща, мръсна и едва свързваща двата края на жалкото си съществувание, какъвто беше и собственика на злощастния апартамент. А него никой не го виждаше. Бяха го набедили за луд и съответно той изведнъж престана да бъде видим. Стана невидим. Остана обаче миризмата от непраните му дрехи. Плътна и натрапчива тя си има свое си независимо битие. Предполагам, вече е толкова независима, че трябва да и се отпуснат социални помощи и правото да гласува.

А самия апартамент. Той плаши. Той шумоли и скърца и издава странни аромати. Той е необитаем. В него има цял един свят. В него се спотайва Боклучената планина! О да. Тя е там. Но за нея по-късно. Сега за необитаемия Обитаем апартамент. В него няма парно, вода и ток, в него има много други неща. В него има труп. Предполагат, че е на животно, но още никой не е стигнал до там, че да се увери в това с очите си. Засега се доверяват на носовете си. Аз нищо не мога да ви кажа, защото моя нос си взе отпуск. Спомена нещо за някой си доктор Тренчев и си отиде. Сега съм без нос. Малко ми стана тъжно за него, но какво да се прави. Живеем в условия на Демокрация. Преди 10, щях да си купя капки и да приключа с този въпрос, но сега знам, че и моя нос си има права и щом иска да е запушен... Еми негово право си е...

Там е и Тръбата!

А тя се спука и потече вода. И тази вода заля съседа, който жевее под Апартамент 57. При наличието на това изоблие от вода в неговия хол, на този безплатен басейн не си мислете, че той се зарадва. Не. Този неразумен човек започна да издава неистови крясъци и да си скубе косите. В същност за това последното малко излъгах, щото той моя съсед си е плешивичък, но езерото в тях и вие може да го видите. Само си носете шапка за плуване и джапанки, инак няма да ви пуснат. Знаете как е - бюрокрация, пу!

Та въпреки целия този благодат (Ех, ако се беше изсипала всичката тази вода в Сумалия или в някое селце в Сахара...) моя съсед, онзи плешивия, дето плачеше и си скубеше косите, да точно този, та той предприе мерки. Събра махалата с канските си писъци. Тълпата се събра, с вили и всякакви там подръчни сечива, запалени факли, добре подострени моливи (много са опасни при бой от къса дистанция) и т.н. И разбиха вратата. Бедната паянтова врата, дори нямаше време да изскърца когато беше варварски насилена и потрошена, стъпкана, духа и пратен във вечните ловни полета, там където почиват дедите и... Ох, още ме втриса при мисълта за това. Когато се сетя и ми се приисква да пиина едно малко. Господи. Сещам се поне 4 пъти на ден за това...

Когато влезнаха вътре, Тя беше там и ги очакваше. Изправени пред необятната и могъща снага ние се почувствахме дребни и безпомощни. Факлите гаснеха, сечивата падаха от изтръпналите пръсти, кръвта застиваше във вените, лицата бледнееха, устата надаваше писък след писък, защото Тя беше там - Боклучената планина.

Беден би бил дори езика на поета да я опише. Тя преливаше, вонеше и издаваше жвакащи звуци. Ние я разчленявахме, но като прочутата Херколесова Хидра, на мястото на всяка отрязана глава израстваха по две нови. За наше щастие с нас беше и съседа. Онзи, плешивия, с басейна, той я срази. Предполагам с помощта на вътрешната си сила или поради силата на жена му и нейната Метла, но по магичен начин те изхвърлиха всичко. В кофите за боклук.

Така най - накрая Водопроводчика стигна до Тръбата.

**************************************************************

Следва продължение.