Нещо забравено...
Скъпи приятелю - това което ни събираше ни раздели.Но помни едно - никога не забравяй от къде дойде, кой беше, кой бях аз и кои бяхме всички.Незабравяй времето, прекарано заедно - колкото и да крием, ние двамата си дадохме много един на друг.Но, както всичко красиво и това си има край.И все пак някой ден, седейки на своя стол помисли си че имаше един човек, който умираше на мига за твоето спасение...и все още го има, потулен под всичкото лицемерие, всичко лошо което е около теб.
ОТВОРИ ОЧИ И ПОВЯРВАЙ!!!
P.S. - това го намерих съвсем случайно и реших да го споделя с вас.Мисля, че беше на някой от нашите поети но не съм съвсем сигурен.Ако някой намери източника да сподели.
А на мен ми стана тъжно.
Баси и епитафията - "Но, както всичко красиво и това си има край".
Може и да е вярно.
Но на мен не ми се иска да вярвам в това.
Не още.