Оня ден Надя се върна от Норвегия. Каза, че през цялотовреме докато беше там си е мислила за България и е искала да си дойде час по-скоро... нормално е - обяснява се с "носталгия" (Носталгията, товае тъгата по баницата, бозата, евтиното пиене,(в сравнение с тяхното) парковете и градинките,(разбирай и Балкана) приятелите и роднините.) и особеното чувство за самота, когато си се извадил от една ситуация и си се пъхнал в друга. След летището във Варна още й замирисало на скара и чалга и в нея подозирам, се е породил културния шок и тя си е спомнила спокойствието към което я е била завела работната виза (каза, че е нормално там да видиш сърна на верандата)............ Вчера се прибирам от работа и намирам любимия и комшията бъркат салатата и мокрят чашките... и говорят за патриотизъм. Едно време ни учеха в училище, че българинът е трудолюбив, честен и други добродетели, а ние вярвахме... вярвахме и в светлото бъдеще... вярвайки заживяхме в "периода на преход" и той сигурно ще ни надживее... истината е, че българинае онова създание, което само си е казало приказката за преклонената главичка още от турско, извинете, османското присъствие го кръстиха поради тактичност(или срам). С две думи искам да кажа, че според мен няма как да има гражданско общество в наш`то село и ние няма как да дръпнем кой знае колко напред ако не се осъзнаем като пълноправни членове на тази държава. Защото ми писна държавата да е виновна, наистина, омръзна ми това вече... Ако трябва да бъда честна Случая с медицинските сестри едва тая година ни поразмърда и ние живнахме... последваха и други съживявания... и не знам кой ще навие будилника накрая, но когато хората излязат наулицата вече не става въпрос за криене на по чашка в къщи с комшията и време за тихи революции, а за участие в тая цялата работа БЪЛГАРИЯ!П.П. Държа да кажа, че не съм националистка, расистка и други такива асоциации,които вероятно у някои ще породи текста. Освен това наистина ми е многогорещо(все пак е 40 градуса ... по Целзий) и може и да не съм се доизказала съвсем,но............
Много хубав постинг, Тинтява! Замислих се за собственото ми отношение към България и за реалния шок от първоначалните впечатления след втора година спокойно и чисто американско ежедневие.
За чалгата бях готова в душата си и я очаквах. Но не тя ме зашлеви първоначално - хората ме сащисаха. Караха около мен грубо и арогантно, отнемаха предимство и път, блъскаха ме по улицата, отговаряха ми троснато в магазини, гледаха ме лошо, като че съм им длъжна или съм ги обидила с нещо. Това доста стопява носталгията....Това, че българинът като цяло е трудолюбив, също е огромна илюзия. Мразя обобщенията за жените, мъжете, нациите, защото винаги всичко е много индивидуално. Но аз наистина започвам да се убеждавам, че по-голямата част от нацията ни в трудоспособна възраст се е изтарикатчила и гледа да не си дава много зор по о6тношение на трудолюбието.Както вече писах, последната БГ мода е "зелено-картният" гурбет до Канада и САЩ. Носталгията по България не е причината за това, а пак тарикатлъкът. Страхът, че чужбината иска здраво дупе и себеотдаване, и не върви номера с хленченето, оплакването и мрънкането в ежедневието, направо сковава и зачатъкът на инициативност в обикновения задграничен наш труженик (това не засяга корпоративните служители с определен потенциал)...Познаваме хора, които отказват да заработят пари, дори когато могат, защото искат да разполагат с времето си (?!?) и затова работят по 20 часа седмично за жълти стотинки, а после пестят и се огъват и лишават децата си дори от нормална храна, но това за тях е по-добрата алтернатива от 8-часов работен ден или разнос на пица след него.
Та дотам съм с мита за трудолюбието ни.....:))
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви