Несериозни мисли на един сериозен човек, или обратното.

                      - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

                   Тъй като в събота отивам на вилата, на Стелбище, там имам апартамент, и ще стоя петнадесет дни, се разделям с блога за това време. Ще дандуркам Никола, ще му мажа дупето, да не се подсича, ще му пера пелените, ще го къпя, само дето няма да го кърмя.

                 Въобще, трудна и отговорна работа. Но ако се има предвид, че цяла година съм си клатил краката, е, мога да се натегна в края на годината и аз.
                Добре, да направим една равносметка. Какво се случи през 2009. Да направих пари, егати смешната история. Да започнах някаква сериозна работа, други се наредиха, явно връзките ми са много хлабави. Да се скитах из света, е, в Гърция бях за един ден, на връх Ботев се качих, на връх Марагидик също, на нашето море се плациках два пъти по четири дни. То на Каваците и Албена не беше зле, ама като си помисля едно време как беше, нещо не съм много въодушевен от видяното.

                  Друго, нова кола не си купих. Че какво й е на старата, вози ли ме, вози ме. И жената не смених, че кой ще ме вземе с тази бяла брада и с този социален статус. Пък и какво й е на жена ми, само дето не иска да се качва на открит лифт и да се катерчи на високото по камънаците. Иначе нищо й няма.

                  Да, нови приятели от блоговете намерих. Аз не съм ги търсил, взаимно се открихме. Щом на представянето на ” Лодките” ми се развинти китката от автографи, какво мога да искам повече. И да го искам, по-важното е да го свърша после. Е, може и да стане, нали онзи мислител беше казал:  ”Който играе, пичели” . Значи, важното е да сме в играта, при все че правилата много не са ми по вкуса, ама кой ли ме пита.

                   Така, че както казва бате Наско, дайте да обобщим.

                   2009 беше хубава година, издадох книга, намерих нови приятели, с които може и никога да не се видим, на това му е ценното, станах дядо, така бялата ми брада  си има своето оправдание.

                     И накрая да цитирам финала на едно стихо, което драснах някъде март-април.

                       --------------------------

                       Аз ли живях този живот?

                       Егаси!

                       Останаха ми:

                       един приятел,

                       сина ми,

                       жена ми,

                       снаха ми,

                       спомена за двете лица

                       на любовта ми.

                       И дързостта

                       на вчерашната ми мечта!

                       --------------------------------

                       Желая на всички приятели от блога

                      " ...  поне една

                        съкровена мечта да превърнем в творение,

                         за да легнем спокойно в пръстта,

                        където спят толкова гении.”

                        Както е казал поетът.

                       Честита ви идващата Коледа и Новата 2010 година.Наздраве!

                         lubara

                         17.12.2009                                      Любомир Николов