Неприятните Хора | Главна общност на BgLOG.net

Честно казано се изморих.

И вярвам, че на всички им е писнало.

Неприятните хора са особена категория. Абсорбираме отрицателната им енергия като гъби. Колко пъти ви се е случвало да имате ден, изпълнен с препятствия ден, които някак си сте съумели да преодолеете. Някак горди със себе си, но несигурни с това си усещане. Запътили сте се към вкъщи, изморени, капнали и мечтаете само да се приберете у вас и да погледате телевизия. Намира се някой, който да ви каже нещо накриво и да ви остави да се питате “Това пък защо сега”. Оставя ви тъжни.

Ами сутрин ако някой ви се изрепчи насреща съвсем незаслужено и изведнъж спирате да чувате песента на птичките. Сутрешното ви чудесно настроение се е изпарило в пространството. Ей така...

А когато сте в офиса и трябва да направите няколко телефонни обаждания? Петък следобед е и някаква изморена счетоводителка отсреща започне да ви се кара, че това за което я питате не е в нейната компетенция и как може да и зададете такъв нелеп въпрос. Да ви каже, че най-малко и е до вас? Не ви ли създава комплекс. И как сега ще направите останалите обаждания, треперещи от гняв.

Вярвате ли в доброто у хората? И аз не. А сега се опитайте да си спомните случките, които са закопали вярата ви. Искате ли да ги споделите?

Смятам да разкажа моите преживявания.

Понеже този постинг стана много дълъг днес ще дам само пример за това усещане за контакт с НЕПРИЯТЕН.

Примерът ми е почерпен от нестихващият поток на неприятности – таксиметровите услуги.

Ето един разговор, който проведох от мобилния си с телефонистка на такси за 1 евро, в 3 часа през нощта, когато нямаше друг вариант да се прибера у дома и когато вече 20 минути бях звъняла на няколко различни компании без никой да си направи усилието да вдигне:

- Такси за едно евро.

- Добър вечер. Квартал ***** ******* улица ***** номер 9.

- Номер.

- 9

- Не, номер!

- ъъ, моя телефонен номер?

- МИ НЕ, НЕ ВАШИЯ! НАЛИ ТРЯБВА ДА ВИ ПРАТЯ SMS! ДАЙТЕ МИ НА СЪСЕДИТЕ! КАЖЕТЕ МИ ГО, ПЪК АЗ НА ТЯХ ЩЕ ИЗПРАТЯ ТАКСИ!!!

- Добре, телефонът ми е...

Тук ми затвориха.

Ако и на вас ви тежат срещите с НЕПРИЯТНИТЕ и имате нещо да разкажете, пишете ми на nepriqtnite@abv.bg

Тагове

неприятните хора (1)

такси телефонистка (1)

Категории

Ежедневие

София

Нещата от живота

Човекът и обществото

Коментари

Kopriva преди 17 години и 5 месеца

И на мен ми влияе всяка "накриво" казана дума.Знам,че не мога да променя другите и затова само на себе си се ядосвам,че не мога да преодолея неприятното усещане при среща с "неприятните".Не само ми провалят деня и настроението,но имам чуството,че ми изсмукват енергията.Умарят ме и "нахалните".В търсене на начин учтиво да откажа,губя сили и радост.Не знам рецепта,как да се предпазиш.Ако откриеш такава,непременно сподели!

nepriqtnitehora преди 17 години и 5 месеца

Аз не мисля, че има начин човек да се предпази. Ще опитам просто да елиминирам последствията. А за мен лошото е, че ми прехвърлят кофти настроение, което задържам в себе си.

Затова реших да си споделям изживяванията в блог постинги.

Kopriva преди 17 години и 5 месеца

Помага!Споделена болка-половин болка,а споделена радост-удвоена.И тук си е риск,някой да не разбере и да се изкаже "неподготвен",но напишеш ли преживяното,неприятното усещане се смалява.При мен е така,сигурно и на теб ще помогне!

Shogun преди 17 години и 5 месеца

Koнкретно в този случай с таксито - тия от такси фирмата са загубили клиент, докато ти ще си намериш друг превоз - има толкова голямо предлагане. Направо са ненормални някои хора, какво си мислят - че са единствени в света?

Честно казано, аз щях да почна да им се карам след репликата със съседите. Резултатът щеше да е същият. :)

nepriqtnitehora преди 17 години и 5 месеца

Аз не им се скарах, защото отчаяно трябваше да се прибера. Беше късно и тъмно. Не е много приятно да стоиш на глуха уличка през нощта и 20 минути да се надяваш, че някой отсреща на телефона ще благоволи да си свърши работата. Идеята е, че тъкмо тогава наистина ми трябваше глупавото такси. Добре, че не бях сама.

pestizid преди 17 години и 5 месеца

Всъщност, благодаря за статията. Понякога успявам да не се влияя от отрицателните емоции на тези около мен, но само понякога. Често ми се случва да съм се накарала на някого, а това после ми се отразява зле. Почвам да се обвинявам, че съм конфликтна и агресивна. Докато най-накрая се сетя, че има хора, на които никога, ама никога не съм повишавала тон. Извод: Проблемът просто не у мен, а в тези, на които се карам. Прост извод, но много ми коства, докато го направя за пореден път. А понякога направо се уморявам да обяснявам едно и също, имам чувството, че говоря с малоумни. Честно. Но това са различни ситуации. За щастие съществуват хора, с които ми е приятно да общувам, дори самото говорене по телефона с тях ми доставя положителна емоция. Когато се чувствам зле, им се обаждам за съвет. Гледам да не злоупотребявам обаче. Днес съм доволна от себе си, "наплюх" елегантно едни хора, които от две седмици ме дразнеха и общувах със слънчевите хора от моето обкръжение. Е, не е лесно, но борбата продължава.

СПОДЕЛЕНО

От теб се уча да съм хладнокръвна,
да се усмихвам, въпреки че ме е яд,
преди да викна, да помисля първо,
на огъня да отговарям с хлад.

Защото не е лесно да сме други,
когато обкръжават ни лъжи.
От многото задачи и услуги
едвам успяваме да сме сами.

Донка Чолакова

22.07.2006

nepriqtnitehora преди 17 години и 5 месеца

стихотворението ти е чудесно

Kopriva преди 17 години и 5 месеца

pestizid,тайничко,благородно ти завиждам,че в поезия можеш да изкажеш чуствата.