Неочаквани коледни подаръци 1 част
Навечерието на Коледа наближава, но както обикновенно в трезора на най - богатия човек в Тъпобург всички работят, а той си мисли на глас в кабинета си:
- Ах! Какво щастие! Да прекарам Коледа в компанията на моите добри служите ли.
Макдагар, така се казваше богаташът, чистеше своите парички една по една и гледаше своята книга за парите.
- Смалили ли са се буквите на тази монета?Трябва ми лупа. А! Къде ли е? Няма я в чекмеждето. Ще попитам работниците си. Той излезе от кабинета си и попита:
- Хей вие! Някой да има лупа?
Племенникът му, който работеше тук каза:
- Не, но след като си тук искам да питам може ли днес да си тръгнем по рано? Коледа е и...
- Е, и? Какво толкова? - каза спокойно Магдагар, - Моята печалба е по-важна,
отколкото да пеета коледни песни и да се тъпчете.
Но Дон, така се казваше племеникът упорстваше:
- Не! В договорите ни пише, че може да си тръгнем по рано на Коледа.
- Дрън - дрън - каза Магдагар и скъса договора.
- Хей!!! - викна Дон
- Ха - ха. Слушай какво: ще работиш на коледа и....
- Кашлюк! - рече човекът, който току - що влезе.
Магдагар извика с изненада:
- Ангъч! Председателя на клуба на милиардерите! Какво неочаквано удоволствие!
Ангъч висок, навъзраст човек каза без да обръща внимание на думите на Магдагар каза :
- Дойдох да ти напомня за вечерята в клуба днес.
- Разбиррра се. - каза милиардерът разтреперен, - Тази година ме избраха за Коледен крал. - добави той.
- Но се съмнявам в коледният ти дух - каза Ангъч като свали шапката си.
Магдагар си кза наум " Това е най - престижния пост в клуба. Цяа година чакам да натрия носа на Глъмголд" и след това каза весело :
- Ние тук само се шегуваме. По Коледа в офиса цари бурно веселие, игри и закачки. Всички тръгват рано. И тъкмо се готвех да дам на този трудолюбив работник премия от пет долора.
- Какво!? Това е под достойнството на един Коледен крал - каза Ангъч леко ядосан.
- Исках да кажа от п-петстотин долара. Д-да.
- Това е друго нещо. - рече Ангъч. А Дон добави:
- Брей! Петстотин долара!
Магдагар написа чек с голяма трудност и замалко не получи удар но все пак справи. Ангъч си тръгна, но си каза на глас: " Чакай малко! Коварният стар скъперник може да обяви чека за невалиден. Ще се обадя в банката."
- Гррррррр! Точно това щях да направя. Нищо ще си върна парите по друг начин.
Магдагар излезе и проследи Дон. Докато дон разглеждаше какви подаръци да купи скъперникът измисли план да си върне парите.
Това е първият ми разказ. Скоро ще напиша втора част. Дано ви е харесал до тук
- Ах! Какво щастие! Да прекарам Коледа в компанията на моите добри служите ли.
Макдагар, така се казваше богаташът, чистеше своите парички една по една и гледаше своята книга за парите.
- Смалили ли са се буквите на тази монета?Трябва ми лупа. А! Къде ли е? Няма я в чекмеждето. Ще попитам работниците си. Той излезе от кабинета си и попита:
- Хей вие! Някой да има лупа?
Племенникът му, който работеше тук каза:
- Не, но след като си тук искам да питам може ли днес да си тръгнем по рано? Коледа е и...
- Е, и? Какво толкова? - каза спокойно Магдагар, - Моята печалба е по-важна,
отколкото да пеета коледни песни и да се тъпчете.
Но Дон, така се казваше племеникът упорстваше:
- Не! В договорите ни пише, че може да си тръгнем по рано на Коледа.
- Дрън - дрън - каза Магдагар и скъса договора.
- Хей!!! - викна Дон
- Ха - ха. Слушай какво: ще работиш на коледа и....
- Кашлюк! - рече човекът, който току - що влезе.
Магдагар извика с изненада:
- Ангъч! Председателя на клуба на милиардерите! Какво неочаквано удоволствие!
Ангъч висок, навъзраст човек каза без да обръща внимание на думите на Магдагар каза :
- Дойдох да ти напомня за вечерята в клуба днес.
- Разбиррра се. - каза милиардерът разтреперен, - Тази година ме избраха за Коледен крал. - добави той.
- Но се съмнявам в коледният ти дух - каза Ангъч като свали шапката си.
Магдагар си кза наум " Това е най - престижния пост в клуба. Цяа година чакам да натрия носа на Глъмголд" и след това каза весело :
- Ние тук само се шегуваме. По Коледа в офиса цари бурно веселие, игри и закачки. Всички тръгват рано. И тъкмо се готвех да дам на този трудолюбив работник премия от пет долора.
- Какво!? Това е под достойнството на един Коледен крал - каза Ангъч леко ядосан.
- Исках да кажа от п-петстотин долара. Д-да.
- Това е друго нещо. - рече Ангъч. А Дон добави:
- Брей! Петстотин долара!
Магдагар написа чек с голяма трудност и замалко не получи удар но все пак справи. Ангъч си тръгна, но си каза на глас: " Чакай малко! Коварният стар скъперник може да обяви чека за невалиден. Ще се обадя в банката."
- Гррррррр! Точно това щях да направя. Нищо ще си върна парите по друг начин.
Магдагар излезе и проследи Дон. Докато дон разглеждаше какви подаръци да купи скъперникът измисли план да си върне парите.
Това е първият ми разказ. Скоро ще напиша втора част. Дано ви е харесал до тук
Коментари