Неопределено (2)
Впечатлена от "Неопределено"-то на Тери, реших да напиша мойто си "неопределено":
На мен пък животът ми се изплъзва като пясък между пръстите. Интересно ми е, напрегнато ми е, много размишлявам, но май не за каквото трябва. Липсва ми духовното, изатова другата седмица пак ще отида на следващо ниво на даоска йога. Някак си при мен има конфликт между мисъл и действие. Целият ми ден е действие. Докато този постинг е пример на безцелното мислене. ;)
Не мога да кажа, че съм на кръстопът, аз съм си на магистрала (нев "онзи" смисъл, естествено;). Ако ме върнат в изходната точка, май пак ще си дойда точно където съм. И все пак се чудя (и азкато Тери, който ей така си мисли неща) - това ли ми е пътят? Знам даже и отговора, но не преставам да се чудя.
И понеже всеки постинг трябва да има идея, а този няма - ето една идея за идея: за мен има голям смисъл в безцелното мислене. Тонякак си помага да се подредят нещата. Малко ред в хаоса на деня.
На мен пък животът ми се изплъзва като пясък между пръстите. Интересно ми е, напрегнато ми е, много размишлявам, но май не за каквото трябва. Липсва ми духовното, изатова другата седмица пак ще отида на следващо ниво на даоска йога. Някак си при мен има конфликт между мисъл и действие. Целият ми ден е действие. Докато този постинг е пример на безцелното мислене. ;)
Не мога да кажа, че съм на кръстопът, аз съм си на магистрала (нев "онзи" смисъл, естествено;). Ако ме върнат в изходната точка, май пак ще си дойда точно където съм. И все пак се чудя (и азкато Тери, който ей така си мисли неща) - това ли ми е пътят? Знам даже и отговора, но не преставам да се чудя.
И понеже всеки постинг трябва да има идея, а този няма - ето една идея за идея: за мен има голям смисъл в безцелното мислене. Тонякак си помага да се подредят нещата. Малко ред в хаоса на деня.
А пък за липсата на духовното - на мен от всичко най ми липсва през деня да си поговоря с някого за разни .. абе "нещата от живота" както ги наричам. Струва ми се, че сме станали прекалени забързани и затворени един към друг. Разните философии сигурно са хубаво нещо, но според мен човек трябва да стигне някак си естестено до тях, от само себе си. А пък на мен ми се виждат твърде далечни засега.
Всъщност пътят винаги трябва да води до духовно извисяване, независимо от това с какво по-конкретно се занимаваш. Лошото е, че има хора, които не вярват в смисъла на живота. Не че някой точно може да го формулира и осъзнае - много хора се стремят да намерят определението и го назовават, без да са сигурни, че е така, но това не означава, че смисъл и път няма.
Кате, точно така: всеки сам си изминава пътя и пътеката, и е съвсем индивидуално от къде ще мине и къде ще стигне. На мен даже разговор не ми помага, понеже другите хора просто си мислят други неща!
Поли, и аз мисля, че главното е осъвършенстването. Вече проблем е какво означава съвършено, и кое всъщност приближава до него, обаче (пак сравнено с път) - няма да стигнеш, ако не тръгнеш.
Тош - хайде, давай! :)
Като вземем предвид, че хаосът е естествено състояние на природата...
А за пътищата - довсяка планина има път. Просто докато сме в низината понякога не можем да го видим.
Когато мисли, човек излъчва. Това винаги има смисъл.