Нелепост

Нелепост

-Там в подлеза лежеше смърдящата мърша, останала от приятеля ми...Приятел...мислех си, че имало и такива хора...оставих се да ме заблуди проклетата вяра в истината и най-вече в честността...а после иди ги обичай, иди искай да си това, което си...човек! Човек – това звучало гордо...човек...това звучи подло! Мърша оставена да се вмирисва и да опорочава и малкото останали истински и неповторими неща...Днес заплаках за първи път от много време, заплаках за децата останали без дом, заплаках за децата тормозени от своите родители...заплаках и за себе си, оказала се участник в жалки игри и противни интриги, без да го иска, без да го желае и в положение да се защитава и да чисти опетненото си име... Това се казва ситуация..., дори и враговете ми не биха се унижили да направят това, което ми стори едно отвратително и отблъскващо същество в човешки облик...

 Ако в този момент можеше да има нещо на света..., но аз нима не очаквах станалото? Злото не престава да се бори за надмощие. Майната му! Ще го изкрещя с пълна сила! Защото аз съм много по-силна и ще продължа да стоя на високо! Над подлезите и лежащите в тях вмирисани мърши!

- Какво има пак? Защо си така разстроена? Та това е истината! Кога ще престанеш да гледаш в периферията! Слепунгер!

- Затваряй си мръсната уста! Иначе ще си събираш зъбите парче по парче! Нима си мислиш, че са здрави? Че в тях няма кариеси? Лъжеш се! Ти целият! От горе до долу си червив до мозъка на костите си! Ако изобщо мекотелите могат да имат кости... Наглостта ти има ли край изобщо?

- Е, добре де, разкри ме. Ти ме засече, но какво от това? Ти не можеш да ме убиеш, защото не си единственото ми поле за изява. Кой се смее сега, а? Кой?

- Ахахахаха... Смееш ли се приятел? Нали преди така се наричаше? Мой приятел. Защо мислиш, че все още си този, за който се представяше преди? Защо мислиш, че още имаш някаква власт над мен?

- Че аз я имам, бейби! Имам си я, поне докато още си мислиш, че има в какво да вярваш. Тогава аз ще идвам и от вярата ти няма и парченце да остане, тогава аз ще унищожа теб и всеки осмелил се да се изпречи на пътя ми.

- Ти нямаш насита..., насита нямам и аз. И е толкова нелепо да вярваш, че един ден няма да ме има, колкото е нелепо да вярвам аз, че един ден теб няма да те има.